Автор: Капитал
Няма начин да не сте срещали заглавия от сорта на "Велико Търново става новият Монако?" или пък "Китайци намериха Перник по Пътя на коприната". Заедно с бизнесмените от Близкия изток китайците се оказаха едни от най-често споменаваните потенциални инвеститори в България. Те винаги се свързват с най-грандиозните проекти, с най-голям мащаб и с най-много политическо говорене около тях. Тази седмица например заглавията бяха "Теменужка Петкова ухажва китайци за АЕЦ "Белене". Те са и в тунела под Петрохан, и в бубите в Монтана, и естествено ще осъществяват мечтата на Стара Загора да е центъра на вселената, като превърнат буренясалото местно летище в глобален хъб между Азия и Европа (естествено заралии ще трябва да се преборят с хасковлии, които имат същата амбиция). Най-често обаче резултатът е "ми какво да се е случило, нищо", както коментираха от община Монтана идеите от миналата година китайски фирми да възстановят бубарството в региона.
На какво се дължи този бум и какъв е реалният ефект от цялата шумотевица? Накратко - резултатът засега е повече от мижав, а забележителният ръст на китайската активност в България има много малко общо с инвестиционната привлекателност на страната.
Ех, по една бира на всеки китаец...
Преди няколко години тогавашният външен министър Соломон Паси се беше замечтал, че ако всеки китаец обръща всеки ден по една българска бира, стокооборотът между двете страни ще скочи до 350 млрд. долара. Сухата статистика е точно обратна на ентусиазирания тон. Реалните китайски инвестиции у нас се броят на пръстите на едната ръка (ако не броим китайските ресторанти). Освен заводът за фураж край Добрич на "България Тианшинонг фийд ко", който се строи в момента, другите инвестиции са в придобиването на земя или дялово участие от около 10% от "Уолтопия". Най-известното китайско предприятие у нас пък - заводът, сглобяващ автомобилите на "Грейт уол", си е изцяло българска инвестиция. Всъщност най-сериозно е присъствието на китайски инвеститори в проекти в областта на енергията от фотоволтаични източници. Три условни групи от китайски бизнесмени имат проекти за около 150 MW, което е 15% от инсталираните фотоволтачни мощности в страната.
Статистиката на БНБ отчита, че в периода 2006-2015 г. инвестициите от Китай са в размер на 85 млн. евро, като само през последните две години те са на стойност 67 млн. евро. Данните на БНБ обаче подценяват част от китайските инвестиции, тъй като само във ВЕИ те са вложили над 300 млн. евро. Но дори да се приемат по-завишени оценки за китайските инвестиции у нас, те са микроскопични в сравнение с тези например в Германия. Само за първите шест месеца на тази година китайски фирми са придобили пет германски фирми за 7.893 млрд. евро.
При условие че България за разлика от Германия не е синоним за качество и инженерна изобретателност, естествено подобни резултати няма как да бъдат постигнати. От Министерството на външните работи обясняват: "Конкретната реализация на дадена инвестиция продължава да е обвързана с двустранната работа между китайската компания и съответния държавен или частен партньор в България." От прегледа на медийните публикации се вижда, че всеки бум на китайска инвестиционна активност у нас се свързва основно с участие на премиера или министри в срещи на високо ниво в Китай или инвестиционни форуми у нас. Това се вижда и от данните, че основни говорители по темата са политици.
Много шум за малко юани
Българските медии често с голямо основание могат да бъдат обвинявани в черногледство, но не и когато става дума за китайски инвестиции у нас. Всяка среща, при която български политици и чиновници споменат, че са предложили проект на далекоизточните партньори, се съпровожда с гръмки заглавия: "Китайци строят магистрала "Черно море", "Трети мост на Дунава", "Индустриална зона". А заводите за електробуси в България станаха четири. Същото се случва и при всяко "хъм, интересно" от китайските бизнесмени и чиновници.
От Министерството на икономиката обясняват, че подходът на китайска страна към инвестициите е бавен и сложен, като най-напред е необходимо да има подкрепа от страна на държавата и осигурена институционална подкрепа от двете страни, преди дадена компания да реши да инвестира. След това се преминава към процедура по подписване на "Меморандум за разбирателство" и едва след това се пристъпва към договаряне на конкретни условия за инвестиране. "Информацията, която излиза в публичното пространство, обикновено е именно за подписани на такива първоначални меморандуми, а не за конкретни договори. Затова се създава впечатлението, че делът на реализираните проекти е малък спрямо заявените интереси", допълват от икономическото ведомство.
"Проблемът е от тяхна страна, обяснява Ивайло Богданов, който се опитваше да привлече китайска компания в производството на розово масло, декларират голям интерес, подписват меморандум и след това започва едно безкрайно протакане." Богданов, който освен бизнесмен е и общински съветник от ГЕРБ в Перник, обяснява, че много български предприемачи приемат тези опипвания на почвата съвсем сериозно, тъй като евентуалните им китайски партньори ги канят на техни разноски в Китай, говори си по детайлите на сделката, но в крайна сметка почти нищо не става.
За това нищоставане има поне няколко причини. На първо място, опитът на българските власти и бизнесмени да пробутат всякакви безумни проекти с надеждата, че китайците биха участвали на базата на някакви неикономически мотиви. "Подобно на инвестициите от други автократични режими, рентабилността не е единствения критерий, а често въобще не е - което би било абсурдно за западна частна инвестиция", обяснява Евгений Кънев, управляващ съдружник на инвестиционно-финансова консултантска компания "Маконис". Но всичко си има граница - трети мост на Дунав с хидросъоръжение за 3 млрд. евро край Никопол безспорно е малко изхвърляне (идея, спомената от премиера Пламен Орешарски през 2013 г.).
За китайския бизнес обаче има два приоритета - придобиване на вискотехнологични компании и пазарен дял. И в двете области България няма какво толкова да предложи. Богданов казва, че има чувството, че китайците първо отиват в Западна Европа, после в Полша и едва ако там нищо не се получи, идват в България и Румъния.
"Китайските компании, търсещи инвестиционни дестинации в Европа, в повечето случаи желаят да инвестират или в конкретен работещ обект с гарантирана възвращаемост на инвестицията (сключени договори и осигурени пазари за поне 5 години напред), или възможност чрез създаването на смесено предприятие да се намери пазар за китайската продукция на територията на инвестиционната дестинация", обясняват от министерството на икономиката.
Това е и основаната причина китайския бизнес да се насочват към ВЕИ пазара (не само в България), който се ползваше с преференциални тарифи и дългосрочни договори. "Като се смени законът, и всички китайски проекти потънаха", припомня Кънев. Стигна се дотам китайската XEMC да обещава огромен вятърен проект, който да работи без преференциални тарифи. По този начин тя успя да си изтегли гаранцията, която беше депозирана за изграждането на обекта. Това беше очевидна заблуда, която беше приета от Националната електрическа компания, за да не се развалят отношенията с Китай.
В повечето други сектори подобни гаранции са невъзможни, което води това, че почти навсякъде техният бизнес модел се разминава с практиките в ЕС, включително законодателството и в България, допълва Кънев. Именно поради това търсене на гаранции китайският бизнес първо идва при държавата и общините, вместо директно да търси контакти с бизнеса.
За шумотевицата обаче има няколко други специфични причини. На практика всички китайски инвестиции в чужбина се извършват с евтин държавен ресурс. Това позволява на китайския бизнес да поема и по-големи рискове. Подобно инвестиционно субсидиране обаче създава и класически проблеми с опита за осъществяване на проекти без икономически смисъл. В края на миналата година Economist разказа няколко милиардни китайски приоекта в Африка, които започват с големи фанфари, но в момента ръждясват. Подобен опит се вижда и в България. Китайски компании предлагат фантасмагорични проекти за милиарди, които очевидно никога не биха могли да се избият. Като например бизнес зоната, предложена от Shenzhen City Porter Business Management, която ще струва 2 млрд. и ще обслужва 100 хил. компании...
И накрая, проблемът е, "че "истински" китайски инвестиции все още няма, вместо това български посредници се опитват да завземат тази ниша, често парадирайки със своите политически контакти у нас", смятабившият изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай