`Ди Цайт`: Драматичното изтичане на мозъци от България спира реформите

`Ди Цайт`: Драматичното изтичане на мозъци от България спира реформите
Публикация   20 Авг, 2016   /     Йохен Битнер   /     927

Защото е по-лесно да заминеш за Германия, отколкото да направиш така, че страната да функционира като Германия

  От гледна точка на историята е разбираемо защо свободното придвижване в Европейския съюз особено след падането на желязната завеса е светиня. Но дали това действително е манна небесна за държавите членки на съюза?

  Да уточним, че тук става въпрос не за свободното придвижване на хора, сиреч правото им да могат да пътуват безпрепятствено в Европа. Далеч по-важен е въпросът доколко беше и е разумно това право да се обвърже и със свободното придвижване на работна ръка, тоест възможността за работа в рамките на ЕС.

  Противно на очакванията тази свобода не доведе до постепенното уеднаквяване на условията на живот и на заплащането между Изтока и Запада. Вместо взаимна изгода от обмена на ноу хау, вътрешната миграция е предимно от изток на запад и от запад на север. Но когато най-способните си тръгват и няма кой да ги замени, вместо разликите в благосъстоянието да изчезнат, те се бетонират.

   От години драматично изтичат мозъци предимно от България и Румъния. Между 1992 и 2015 г. три милиона българи са напуснали родината си, което за една страна със 7 милиона население е огромна цифра.

  “Отварянето на границите беше най-доброто и най-лошото за българското общество след падането на Берлинската стена. Масовата миграция на хора между 25 и 50 години се отрази драматично както върху българската икономика, така и върху политическата система”, коментира миналата година българският политолог Иван Кръстев.

  Това е така, защото изтичане на мозъци твърде често означава и лишаване от хора, които биха могли да променят системата. Когато лекари или болногледачи получават по-добро заплащане в Лондон, отколкото в държавните болници в София, когато компютърни специалисти са по-добре платени в строителството в Берлин, отколкото в родната индустрия, то такъв “износ” ограбва не само държавните структури и икономиката на страната. Загърбват я предимно онези умове, които най-вече биха могли да реформират политическата система.

  Това е пропиляване на енергия. Да припомним думите на Кръстев:

  “По-просто е да заминеш за Германия, отколкото да направиш така, че България да функционира като Германия.”

Резултатът от по-лесния избор е, че на едно общество се отнема критичното острие или поне то се притъпява.

Според официалната статистика населението на Румъния от 22 милиона през 2002 г. се е стопило до 19 милиона през 2012 г.

“Всеки ден ме питат защо съм още тук”, каза тази седмица за британското сп. “Икономист” млада лекарка. В Западна Европа тя би получавала десетократно по-голяма заплата.

Спред изданието, ако емиграцията продължи с такъв темп, то брутният вътрешен продукт в някои източноевропейски държави до 2030 г. ще се свие с 4 на сто.

От приема на Румъния в ЕС през 2007 г. до 2014 г. са я напуснали 14 000 лекари, сочи проучване на най-големия датски университет в Аархус. Заради финансовата криза сега същата заплаха е надвиснала и над Испания, Гърция и Италия.

След приема на източноевропейските страни в ЕС повечето държави от съюза, включително Германия, въведоха преходен период за свободното придвижване на работна ръка. Тогава това беше обосновано със загрижеността от дъмпинг при надниците.

  Въпреки това и днес разликите при нивата на заплащането са огромни. И защо? Най-вероятно заради безмълвието на онези държави, които най-много печелят от фактическите недостатъци на една политическа светиня (свободното придвижване на работна ръка в ЕС – бел. ред.).

Йохен Битнер завежда ресор «Мнения и политика» на реномирания германски седмичник "Ди Цайт".



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha