В Германия топлата пролет все така е мираж и студеното време се усети особено неприятно по време на отминалия католически Великден. Много немци с право се запитаха дали не е време да санират своите жилища, за да им е по-топло и да спестят пари от отоплението. Но преди да сторят това, не е лошо да хвърлят едно око на ново проучване на държавната банка за развитие KfW за разходите и ползите от тази практика. Тъй като изводите му действат доста отрезвяващо. А основният от тях е, че "енергийното саниране гълта повече пари, отколкото спестява" на домакинствата. Дори изграждането на енергийно спестяващи жилища показа, че те се амортизират доста по-бързо от предвиденото. "Именно затова при инвестирането в подобни проекти не трябва да се разчита само на спестяване на пари от енергията", сочи докладът на KfW. Този документ всъщност е като бомба със закъснител. Защото която и да е политическа коалиция, управлявала Германия от 2000 г. насам, си поставяше една голяма цел. А именно да се намали изразходването на топлоенергия в германските домакинства с 80% до 2050 г., за да се съкрати изхвърлянето на вредни газове във въздуха. Те пък на свой ред са обвинявани, че водят до глобално затопляне и промени в климата.
Именно затова във ФРГ постоянно се увеличават правилата за енергийната ефективност и се предлагат все по-големи жилищни площи за саниране. Според официални данни от 1993 г. са били използвани изолиращи плочи за над 769.1 милиона квадратни метра, което е повече от площта на Хамбург. Но никое правителство досега не проведе изследване колко се спестява при тези дейности. Именно затова
новите резултати от проучването на KfW са катастрофални за политиците
Според този доклад, за да се постигнат целите за енергийна ефективност до 2050 г., са нужни инвестиции в размер на 838 милиарда евро. Само с тяхна помощ пък ще може "да се спестят 370 милиарда евро", сочат прогнозите на авторите на документа. Това води до парадокса, че на практика се стига до загубата на общо 468 милиарда евро. "Това сочи, че някъде по пътя се губи здравият смисъл", смята Томас Бейерле от компанията за недвижими имоти IVG. Независимо от това всяка година федералното правителство отпуска милиарди евро за саниране и строеж на енергийно спестяващи жилища. Само през т.г. са предвидени 1.8 милиарда евро за подобни цели. "Това фактически е разхищаване на парите на данъкоплатците", смята Бейерле. Новите данни се подкрепят от критици на санирането като архитекта Конрад Фишър от Хохщад на Майн. Те от години предупреждават, че изолирането на фасадите не води до намаляването на разходите за отопление. "Аз не познавам подобна система, която би помогнала за намаляване на разходите на домакинството за отопление и за ограничаване на амортизирането", твърди Фишър.
Изследването все пак показва, че инвестициите за покачване на енергийната ефективност се отразяват добре върху някои области на икономиката като строителството. Така се очаква да се открият между 200 000 и 300 000 нови работни места до 2050 г. "Големите инвестиции в защитата на климата водят до растеж на строителните обекти и повече работни места", потвърди Йорг Цойнер, главен икономист на държавната банкова група KfW. По друг начин на това гледа изследователят Томас Бейерле. "С подобни аргументи политиците биха могли да оправдаят поредното поскъпване на билетите в обществения транспорт. Така например щели да бъдат подпомогнати държавните железници да не уволняват персонал или банките да не намаляват премиите на своите служители", смята Бейерле. "Няма никакво основание собственикът на едно жилище на практика да плаща за разкриването на нови работни места в строителството", допълва той. От това страдат не само собствениците на жилища, но и наемателите, защото те също трябва да плащат за тези енергийни мерки. "Разходите за едно саниране или строежа на нови енергийно спестяващи домове ще удари задължително по наемите, които със сигурност ще се увеличат", аргументира се изследователят. Той прогнозира, че това повишаване може дори да стигне около 30%.
В момента един жилищен квадратен метър за едно семейство струва около 400 евро, като поне 115 евро от тях отиват именно за мерките за енергийна ефективност. При строежа на нови подобни жилища цената стига 540 евро за квадратен метър, от които 250 евро отиват пак за саниране. Засега не се вижда край на покачването на цените в тази област. Нещо повече, през периода 2014 до 2016 г. властите в Берлин смятат да увеличат броя на санираните жилища с още 12.5%. "По този начин през тези две години разходите за строителни проекти ще се увеличат поне с 5%", смята Аксел Гедашко, президент на Федералния съюз на компаниите, управляващи недвижима собственост (GDW), чиито 3000 членове отговарят за шест милиона жилища в Германия. "В същото време в големите градове на страната има огромен проблем при изграждането на жилища за семейства с ниски доходи", оплака се той. Наред с тези проблеми има и други предизвикателства, като например това, че материалите, които се използват при подобни изолации, имат ограничена трайност. "Ние знаем от нашите членове, че изолацията, която бе използвана при санирането в началото на 90-те години, или новопостроените жилища вече показват сериозни дефекти. А са минали едва 20 години", разкри шефът на GDW. В много случаи водата от проливните дъждове вече прониква безпроблемно през изолираните фасади. Създават се студени места и цепнатини, чрез които топлината отвътре излиза навън. Така вместо да се намали потреблението на топлоенергия, на практика се увеличават разходите за газ или различните горива.
Така се стига до въпроса дали при повечето санирани или новопостроени жилища до 2050 г. няма да се наложи отново да се сменя изолацията, и то по-скоро от предвиденото. В този случай споменатите вече в изследването разходи може да скочат с още няколкостотин милиарда евро, което отново ще доведе до сериозни финансови загуби за собствениците на жилища. При това мерките за енергийна ефективност ще загубят своята привлекателност. Друг проблем е, че повечето изолационни системи са направени от химическа рафинирана пяна или стиропор. За тяхното производство и транспортиране също отиват значителни енергийни ресурси. "За да се достигне до ефективна защита на климата, трябва първо да се изясни дали тези изолации са екологични", смята Гюнтер Ворнхолц, който е професор по икономика в Бизнес училището в Бохум.
Основен проблем е, че тези материали засега не могат да се рециклират ефективно. "През следващите години може да се стигне до проблем, свързан с нуждата да се намерят огромни халета, където да се съхраняват дефектните изолационни материали", смята Томас Бейерле от компанията за недвижими имоти IVG. Това на свой ред още повече ще увеличи разходите за саниране за обикновените хора, отколкото се предполага сега.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай