- Г-н Христов, какво е към момента състоянието на посевите и каква се очаква да е реколтата от пшеница и ечемик?
Много е трудно да се правят прогнози през април.
Мога да кажа какво е моментното състояние на културите - състоянието на пшеницата е нормално, докато при ечемика има известни проблеми, тъй като той е култура, която е по-чувствителна към многото валежите, които паднаха. Средната оценка, по шестобалната система, за пшеницата е 5, средно за страната, а за ечемика - 4. Оценката за рапицата обаче е 3, тъй като при нея имаше измръзнали площи. Не можем да говорим обаче за сериозни сътресения.
По-големият проблем е, че изостанахме значително с дейностите за растителна защита. Заради влажното време се появяват болести, най-вече по пшеницата и ечемика, а с топлото време и доста неприятели по рапицата.
- Какви са причините за изоставането?
Валежите. Няма как да влезем в нивите и да работим. Колегите в момента масово търсят авиационна техника, за да мога да пръскат срещу вредители и плевели.
Изоставането е с почти месец. Трябваше да започнем да третираме културите срещу вредители и плевели около 10-15 март. Заради валежите обаче не можахме.
- Забавянето може ли да окаже негативно влияние върху развитието на пшеница и ечемик?
Категорично да. Даже вече оказва. Крайният резултат ще е по-нисък добив. Но с колко по-нисък ми е трудно да отговоря.
- Служебният министър на земеделието прогнозира малко по-нисък добив. Американското министерство на земеделието обаче очаква с 10% по-висок добив от пшеница в България на база сателитни снимки. Защо се получава това разминаване?
Няма разминаване. В САЩ отчитат това, за което говоря - те оценяват състоянието в момента. Но заболяванията, които не се лекуват, когато трябва оказват негативно влияние малко по-късно.
В бъдеше ще видим, че пшеницата не е в това добро състояние, което отчитат в САЩ. Когато плевелите я превземат, без значение с какви сателити снимат от САЩ, след време може да се окаже, че прогнозите са били грешни.
От торовете, които ползваме за подхранване на културите, ще се възползват и плевелите. Торенето се изчислява до края на май, началото на юни, но ако хранителните вещества свършат по-рано заради вредителите ще има и по-нисък добив.
- Очакваното подобрение на времето ще ви помогне ли поне малко да наваксате в борбата с вредителите?
Няма да успеем, защото вредителите вече са свършили част от работата си.
Аз обаче съм далеч по-притеснен от сеитбата на пролетните култури - слънчоглед и царевица. Там също сме с месец назад. Миналата година към 15 април бяха засети 90% от културите, а към момента не са засети и 10%. Това е много сериозен проблем.
По-късното засяване означава и по-късно прибиране. В Южна България започваме жътвата на слънчогледа около 20 август. След като е засят месец по-късно, ще е готов и месец по-късно, което означава, че срокът за прибиране се удължава до 20-25 септември. Ако се случи дъждовна есен не знам какво ще се случи с прибирането на реколтата.
Има срокове, от които не трябва да се бяга, но заради лошите климатични условия тази година не можем да работим.
- През първото тримесечие на тази година се забеляза изненадващ спад в цените на пшеница и царевица. На какво отдавате това и как ви се отразяват по-ниските цени?
Намалението на цените води до спад на доходите на фермерите. Поради това намалява и печалбата. Част от колегите, ако продават на цените в момента вероятно ще са на нула. Ако цените се понижат с още 10% ще продаваме почти на себестойност на продукцията, но ще има колеги, които ще са и на загуба. Това е така, защото себестойността в различните райони на страната е различна.
В необлагодетелстваните райони, с по-ниско качество на почвите, добивите трудно са над 300-350 кг пшеница от декар. Има обаче райони, в които могат да се произвеждат и 600-650 кг от декар. А разходите са почти еднакви, без значение от региона. Затова казвам, че при тези цени някои колеги ще търпят загуби.
- Поставихте ли тези проблеми на състоялия се наскоро Съвет по зърното?
Да. Всичко това беше отчетено. Казахме пред служебния министър на земеделието какви са ползите и недостатъците на ниските цени. Винаги съм казвал, че цените трябва да са балансирани, защото при високи цени страдат потребителите, а при ниски - производителите.
- Чуха ли се прогнози за цените от новата реколта или все още е рано да се правят прогнози?
Рано е да се правят прогнози. Мога да дам много примери от близкото минало за рязка промяна.
Преди няколко години, когато цената на пшеницата беше 30 ст. за кг, но след като Владимир Путин забрани износа от Русия през лятото на 2009 г., цените в цял свят скочиха рязко. Цената от 30 ст. се повиши до 48 ст. Нещата понякога се променят много бързо и затова не искам да се наемам с прогноза.
- Държавата и земеделските производители подготвяте стратегия за развитието на сектора. Докъде стигна стратегията и какво трябва да се запише в нея?
Служебният министър на земеделието формира бизнес-научен съвет, чиито основни задачи са изработването на цели и стратегии за развитие на земеделието. В съвета са светила в науката, представители на браншовите организации и хора от бизнеса.
До средата на май трябва да сме готови със стратегията. Разделени сме на групи, по сектори, и накрая трябва да напишем общ документ. Добре е, че не се работи на парче, а цялостно.
Моето лично становище е, че в стратегията трябва да има три точки, по които да се работи - неотложни, краткосрочни и дългосрочни. Една от краткосрочните мерки е свързана със зеленчукопроизводството, за което се говори, че е много зле. Няма как направим обаче подобно производство без поливно земеделие. Ако не се възстановят поливните полета няма как да се развие зеленчукопроизводството, защото тези култури се нуждаят от вода. Ако възстановим поливните полета и хидромелиорациите, а това не е много трудно, делът на земеделието в Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната от 5% в момента може да стане 10-12%.
Един елементарен пример - средният добив от царевица в България е 500 кг на декар. Всяка година отглеждаме около 4 млн. декара - по 500 кг са 2 млн. тона зърно. Средната цена в момента е 400 лв. за тон, което прави 800 млн. лв.
С развитие на поливното земеделие можем да направим добива средно 1 тон на декар. Тогава тези 800 млн. лв. ще станат 1.6 млрд. лв. БВП. По този начин автоматично се повишават и приходите в държавата. Освен това част от тази царевица се изнася и влизат свежи пари в икономиката. Не виждам нищо лошо в износа на зърно. Производството е това, което стабилизира икономиката, намалява безработицата и повишава доходите.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай