Надеждите цената на електроенергията да намалее още от началото на юли (от началото на март имаше намаление средно със 7%) вероятно няма да се сбъднат. За това намекна председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Евгения Харитонова. Пред "Нова телевизия" тя заяви: "Вероятността да има поскъпване е много голяма", като отказа да коментира в рамките на колко процента ще бъде промяната. По думите й на този етап това няма как да се каже, тъй като ДКЕВР първо трябва да направи разчетите си. Харитонова обаче коментира факторите, които биха довели до новото увеличение.
Обективни причини?
На първо място тя посочи искането на миньорите за увеличение цената на въглищата. Това искане беше поставено през миналата седмица, когато работниците и синдикатите от "Мини Марица-изток" заплашиха с гражданско неподчинение и стачки, ако не им бъде осигурена пълна заетост. В момента около 1500 миньори са в принудителен отпуск, тъй като поради слабия износ и свитото потребление тецовете, за които са предназначени въглищата от мините, работят с намалени мощности. Искането за повишение на цената на въглищата обаче ще рефлектира и върху цената на останалите въглища, произвеждани в България (главно от мините на Христо Ковачки). Това ще доведе до поскъпване на електроенергията в тецовете, в които въглищата формират около 75-80% от цената, посочи Харитонова. Реално определянето на цените на тази суровина обаче не е в правомощията на ДКЕВР, а се определя от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
За последно стойността на въглищата беше променена през 2010 г., когато цената за тон беше намалена от 75 лв. до 71.5 лв. Това обаче не попречи на "Мини Марица-изток" да има печалба от 3 млн. лв. за 2012 г., което е един от добрите резултати спрямо останалите дружества, част от Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Кой иска по-високи цени
Всички енергийни дружества, които участват във формирането на цената за битовите потребители, вече са подали заявленията си за нови цени от 1 юли (когато започва едногодишният ценови период) в енергийния регулатор, заяви Харитонова. По думите всички те искат увеличение, като добави, че това не означава, че това ще бъде одобрено. Заявката на енергийните дружества за по-високи цени обаче не е нещо изненадващо и дори би било прецедент, ако не беше така. Причината е, че всяка година регулаторът орязва част от представените от тях разходи, на базата на които се определя цената за следващата една година, което кара дружествата да искат тяхното компенсиране през следващия ценови период. В това отношение Харитонова не изневери на стила на ДКЕВР, като заяви, че комисията "по принцип не признава всички разходи". Единственото по-различно в случая е, че конкретните искания на електроразпределителните дружества за повишение на цената са ясни много по-рано, тъй като те са задължени да ги публикуват поне в един национален ежедневник месец по-рано. Тази година обаче заявленията на трите ЕРП не съдържаха тези данни, като мотивът за това беше, че ДКЕВР все още не е определила параметрите, които трябва да бъдат заложени. Това трябва да стане чрез наредбата за регулиране на цените на електроенергията, която беше публикувана едва миналия петък в Държавен вестник. От своя страна Харитонова също не пожела да коментира в какви граници са исканията на компаниите, но посочи, че те са най-малко чувствителни при трите ЕРП. От ЕВН обясниха за "Капитал Daily", че те всъщност не са внесли искане с конкретна цена в ДКЕВР, а са представили само разходите, които дружеството е направило. От компaнията вече изтъкнаха, че имат загуби от около 200 млн. лв. от това, че няма кой да покрие изплащаната от тях преференциална цена на зеления ток. При останалите две разпределителни дружества - ЧЕЗ и "Енерго-про", загубите по същата причина са около 10 - 15 млн. лв.
Прехвърляне на топката
Въпреки желанието на служебното правителство за спешни мерки в енергетиката се оказа, че такива явно няма да бъдат предприети до 1 юли, така че пазарът на електроенергия да се отпуши. Става въпрос за намаляване на цената за пренос, в която се включват и добавките за зелена енергия, високоефективното производство на топлофиакциите и невъзстановяемите разходи, които НЕК получава за американските ТЕЦ, и която от средата на миналата година се повиши със 75%, като в момента е 17.50 евро. Тази мярка беше заложена в спешните мерки на министър Асен Василев, които бяха обявени преди седмици. Тогава той възложи тази задача на ДКЕВР, но впоследствие регулаторът върна топката с мотива, че подобна стъпка би довела до нарушение на закона. Днес Харитонова също обясни, че до следващото Народно събрание ДКЕВР не може да намали зелената добавка и че ако регулаторът го направи, това ще бъде закононарушение.
Това реално обаче не е точно така, тъй като Харитонова визира конкретно текста, който задължава цената за пренос заедно с добавката за зелена енергия да се плаща и за енергията за износ. Освен това по закон разходите за добавки трябва да бъдат разпределяни справедливо върху цялото общество. Това обаче не означава, че регулаторът не може да промени цените или тежестта на добавките, като например изключи от тях неефективното производство на топлофикациите, което дори според изискванията на ЕК не би трябвало да бъде стимулирано с преференциални цени.
Харитонова предложи друго решение, според което със заповед на министъра цената за пренос може да бъде намалена с около 6 лв. Това обаче означавало, че НЕК ще натрупа загуби, които вероятно ще рефлектират върху допълнително поскъпване на цената на тока от 1 юли.
Допълнителна тежест върху цената на електроенергията може да изиграят и новоприсъединените след юли миналата година ВЕИ централи, които може да се окажат повече от очакваното. Причината е, че много от парковете са започнали да печелят дела срещу ДНСК заради това, че по нареждане на министър Делян Добрев дирекцията отказваше да ги въвежда в експлоатация.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай