Фирмите в България от години се оплакват от недостиг на квалифицирани кадри. В същото време над една четвърт от младите хора в страната са без работа. Причината е в скъсаната връзка между продуктa, предлаган от образователната система и реалните нужди на бизнеса. И макар че проблемът съвсем не е нов, едва сега за пръв път министерството на образованието прави опит да възстанови тази връзка. Това е идеята на предложения от образователното министерство модел за партньорство между професионалните гимназии и предприятията. Според ведомството той може да започне да се прилага още от следващата учебна година, което означава, че след 4-5 години на разположение на фирмите ще бъде първият випуск компетентни работници.
Представителите на бизнеса обаче не са толкова убедени в безспорните предимства на модела. Въпреки че повечето браншови организации похвалиха добрите намерения на министерството, оценките им за предложението са, меко казано, критични. Според тях новата формула ще прехвърли цялата финансова тежест върху фирмите. Освен това е пълна с неясноти и като цяло е неработеща. Най-големият проблем обаче е, че тя е опасно закъсняла. Ниската раждаемост, високата емиграция и нежеланието на младите хора да учат занаят оставят на фирмите изключително малка изходна база, от която да си осигурят необходимите работници.
Схема само за големите
Моделът, предложен от образователното ведомство, предвижда в годината на приема предприятията да правят разчет на необходимите им кадри към годината на завършване, които да подават към училищата. Идеята е след съответно 4 или 5 години от учебното заведение да излязат подготвени за нуждите на тези компании кадри (виж подробности в карето).
"Така предлаганата система би могла да заработи, но само за големи компании", твърдят от Браншовата камара по машиностроене. Един от проблемите е, че училищата трябва да сформират цяла паралелка от 26 ученици, в която да се изучава дадена професия. В най-добрия случай учениците в класа може да са разделени на две различни специалности. Това на практика означава, че ежегодно от професионалните училища ще излизат по минимум 13 специалисти. Възможност да наемат такъв брой работници годишно обаче имат само големите предприятия, което автоматично изключва малките от схемата.
Трудно може да се направи паралелка и със съдружие на няколко специализирани фирми, тъй като най-често предприятията от даден сектор са разпръснати из цялата страна. "Трябва да има някаква възможност за обединяване на някои браншове, тъй като има съвместими професии. И едва накрая трябва да има специализация в съответните производства", смята изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова.
Този въпрос обаче е свързан и с допълнителни трудности. Въпреки че в страната в момента има близо 400 професионални гимназии, те са разпределени по икономическата логика от времето преди промените. Така в градовете, където някога се е развивало машиностроене, и днес продължават да съществуват училища с такава специализация, въпреки че предприятията отдавна са затворени и на тяхно място са се появили други фирми, опериращи в съвсем друга сфера. Такъв например е случаят в Троян, където има десетки мебелни и дървообработващи фирми, но нито една гимназия, която да обучава такива кадри. Има обаче професионално училище по машиностроене, въпреки че работещи заводи в града вече няма. "Училищата са били създадени според преобладаващата тогава индустрия, но сега има промяна", призна началникът на отдел в министерството на образованието Емилия Вълчовска, която е един от авторите на модела. Според нея обаче това не е попречило в годините на промяна да се включат и други професии и сега в някои училища има по няколко направления.
Кой носи товара
Още по-спорна според бизнеса е предлаганата схема за разпределение на ангажиментите между министерството, училищата и компаниите. Финансирането, което министерството осигурява, е това, което е предвидено в утвърдения единен разходен стандарт. Всъщност задачите на държавата се изчерпват с това министърът на образованието да одобри учебните планове и програми, както и да преведе стандартните средства за обучение, които се плащат за всеки ученик във всяко училище. Всичко останало - като техническо модернизиране на специализираното оборудване в гимназиите, разходите за осъвременяване на знанията на учителите и стипендии за учениците, срещу което те се задължават да работят в съответното предприятие за срок до 6 години след завършване, се очаква да се покрие от фирмите. "Този модел натоварва бизнеса да върши работата на образованието. Той е изключително тежък и неработещ, има прекалено много условности и най-вече – прекалено много задължения", коментира Паунова.
От браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост посочиха, че са готови да участват с финансиране под някаква форма, например да стимулират най-добрите ученици със стипендии. Това обаче не означава, че бизнесът трябва да поема всички разходи. "Трябва да сме равностойни партньори. Не може министерството да ни хвърля някакви идеи и да ни казва ето, вие ги реализирайте", казаха оттам и добавиха, че и без това малкият и средният бизнес в момента агонизират.
От камарата по машиностроене също смятат, че държавата трябва да се грижи, включително и финансово, за подготовката с предимство на кадри, от които индустрията реално има нужда. "Бизнесът отделя и сега достатъчно средства от отчисления и данъци за бюджета, включително и за този на министерството на образованието", се казва в официалната позиция на бранша. Оттам предлагат да се определят защитени професии и за тях да се заделят значително по-големи средства за обучение. Това ще стимулира както самите училища да създават такива паралелки, така и кандидатите да учат в тях. В момента всички училища се надпреварват да откриват паралелки по популярни специалности, като мениджмънт например, които привличат ученици просто защото моделът на държавно финансиране е "парите вървят след ученика".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай