Почти три години след началото на кризата Данскебанк осъзна, че съществува и "не-кейнсиански ефект", които помага на Естония да постигне бързо и впечатляващо възстановяване на икономиката:
"Естонската икономика отбеляза 6.6% икономически растеж през четвъртото тримесечие… Естония изглежда е пример за т.нар. не-кейнсиански ефект на фискалната консолидация. Правителството успешно проведе впечатляващо фискално приспособяване през 2009-2010, което намали бюджетния дефицит до 1% от БВП през 2010. Така позитивните ефекти от значителната фискална консолидация надвишават негативните ефекти от намалението на бюджетните разходи и по-високото облагане върху растежа."
Не-кейнсианският ефект не е нещо ново и още преди кризата беше ясно, че в повечето страни от региона той преобладава. През 2008 година, например, написах следното:
"В нововъзникващите пазари некейнсианският ефект е непропорционално по-силен от кейнсианския и не само го балансира, но и го надхвърля."
Жалко е, че едва сега, години по-късно, това се осъзнава от външните анализатори. Но в някакъв смисъл е неизбежно – всички скептици, чиито прогнози не се сбъднаха, постепенно ще им се наложи да си преразгледат възгледите.
Горният пример, обаче, показва колко е важно да се мисли и да не се слушат безкритично външни авторитети. Ако Естония ги беше послушала, сега нямаше да постига подобни впечатляващи темпове на растеж. Ще е добре и българското правителство да държи на фискалната дисциплина, вместо да слуша синдикалисти и други кейнсианци, вярващи в благотворното влияние на бюджетният дефицит.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай