- Г-н Москов, нормално ли е днес хора да ходят на работа и да се окаже, че цялата им заплата не стига само за да си платят сметките?
- Исканията на протестиращите са абсолютно справедливи, независимо кой какво си мисли от политическите партии…Аз ще кажа следното, Вие имате паметта, за разлика от протестиращите, които не са длъжни да го правят за това, че ДСБ и сините през последните години ставаха и лягаха с темата за монополите. На мен ми се е случвало да бъда в телевизионни и радиопредавания, където повдигайки темата за монополите и за антимонополното законодателство, имаме конкретни предложения, които сме внасяли буквално на всеки 6 месеца, каквато е възможността да внесеш законопроект в парламента за Закон за защита на конкуренцията. Представителите на другите политически сили буквално ми се смеят:Хайде, ти сега пак за монополите ще говорят…”.
Това са трайни идеи, които ние имаме. Нечуването на тези неща, неприлагането на тези предложения доведоха за това, да се вземат някакви решения в ход под натиска на хората, които подивяха от сметките си. Това не е решение на държава, това не е сериозно… Да виждаш нещо, да има хора, които да те предупреждават, че това ще се случи, да ти предлагат решение за това нещо и ти да продължаваш да се движиш по същия начин… И сега в рамките на протестите да казваш, ама тях пък кой ги подкоророса? Не разбирам как може такава наглост, такова дебелокожие, как може някой да те подкокороса, както сам казахте, след като си пратиш парното, тока и може би заема към банката, и си ходил на работа, се оказва, че си работил само и единствено за едни сметки и за нищо друго… Че понякога не ти стигат парите.
Това не е живот, това е някакво съществуване на роби, някакви квази монархически образования, които не ги касае нито закон, нито парламент. Затова всичките ни предложения, които са краткосрочни, които са свързани с промяна на различни закони и дългосрочни, които са свързани с промяна на конституцията, касаят отговорност и прозрачност.
- Улицата е решила принципно да не се среща с представители на досегашните партии, участвали в управлението на страната. Какво бихте им казали сега, защото най-опасното според мен е това народно недоволство да не „изтече в канала” и да остане статуквото?
- Има два възможни изхода. Предлагаме разумен диалог, на който няма да говорим за проблемите, защото за голяма част от хората са едни и същи. Ние имаме план за решение.Ако това не се случи, има два изхода от протестите.
Единият е, протестите да бъдат увъртяни като този Консултативен съвет, където представители на протестиращите и представители на олигархията трябва да се разберат за нещо. Вярвайте ми, има достатъчно опитни хора в държавата, които ще се опитат да контролират, да сегментират и да маргинализират този протест. Това би било лошо. В един момент ще се окаже, че тези, които разчитат, че протестите ще затихнат, ще са прави.
Другият възможен изход, който е не по-малко страшен, е исканията на хората да се радикализират и да отидем извън системни, крайно тежки решения, свързани с крайно комунистически алтернативи, които ще бъдат края на цивилизования живот в България.
- А имате ли виждане как най-реално и точно хората от улицата да изберат своите представители. Може би и затова се страхуват да преговарят, защото не са убедени в собствените си качества и възможности и се страхуват да не бъдат отново излъгани?
- Това е спонтанен протест. Решенията на хората са спонтанни. Мисля, че всеки, който се опитва да съставя от името на протестиращите представа за протестиращите, ще сгреши да имат своето право да излъчат своите представители, правото да контролират своите представители. А тяхна отговорност е справедливите искания на протестиращите да станат работещи решения. Затова е нужен диалогът, нужно е съгласието между политици и граждани за излизане от тази ситуация.
- Но това не е ли опит да се направи своеобразна революция, като се говори за тотален отказ от миналото и от сега съществуващите партии?
- Може би всеки един от нас има моменти от миналото си, които би искал да зачеркне и да забрави. Но миналото е минало, защото може би има причини да е там. Можем единствено да говорим за бъдещето, единствено вперени в миналото си. Нека всички ние, дали сме представители на политически партии, дали хора, за които политическите партии са нещо лошо. Нека всички останем със собствения си прочит за миналото, но заедно като общество намерим пътя към бъдещето.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай