Четвъртък, 26 Декември 2024

Фирмите с код за обществени поръчки

Фирмите с код за обществени поръчки
Публикация   28 Фев, 2013   /     интервю с Е. Николова   /     385

  Елеонора Николова е юрист, бивш кмет на Русе и депутат. Тя е и.д. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, известен като БОРКОР. Само да се констатира корупцията е като бягане след вятъра. В модерна Европа я предотвратяват, заяви Николова в интервю за Дартс нюз.

- Г-жо Николова, до 28 февруари трябва да изготвите план за мерките срещу корупцията в обществените поръчки. Как върви подготовката?

- Консултативният съвет, който ръководи Центъра, разшири правомощията ни по изготвяне на този план и удължи срока за неговата реализация до 20 май. Удвоен е и обемът от задачи. На групата се възлага изработването на правната рамка и определянето на профила на служителите, които ще работят в предлаганите от нас Централни служби за възлагане на обществени поръчки.

- Отново ще ви обвинят, че БОРКОР се бави.

- Преминаването към електронни обществени поръчки е предизвикателство не само за България, но изправя пред трудности всички страни в Европейския съюз (ЕС). Амбициозната задача, поставена пред тях, е до 2016 г. да преминат постепенно към електронни платформи. В БОРКОР адаптираме в движение тези препоръки, но и работим изпреварващо. Европейската комисия отчита като слабост, че само 5-10% от всички процедури за възлагане на обществени поръчки в ЕС се осъществяват по електронен път. В Южна Корея, например,  целият процес се осъществява електронно още от 2007 г. и това спестява на държавата над 4,5 млрд. долара годишно. Електронизацията на обществените поръчки ще направи фирмите по-конкурентоспособни, ще намали административния натиск върху изпълнителите и ще спести излишно изразходване на средства и усилия. 

- Как обществените поръчки у нас ще станат независими от чиновника?

- Нашият Център предлага конкретни решения в областта на обществените поръчки – шест електронни платформи. Процесът на преминаване към тях не може да се случи от днес за утре и затова предвиждаме две мерки, които са предпоставка и подготовка за електронното възлагане. Това е създаването на Централни служби за възлагане на обществени поръчки и т.нар. “предварителна квалификация”.

- Какво представляват тези мерки?

- “Предварителната квалификация” ще обясня така: ако сте търговец и желаете през тази година да участвате в обществени поръчки, отивате в един независим орган и се регистрирате. Там ще получите код и с него ще се явите на колкото искате на брой търгове и конкурси, без възложителите да изискват от вас едни и същи документи няколко пъти или да създават непрекъснато нови изисквания. В анализите, които проведохме в Центъра, установихме, че е важно да намалим административния натиск и корупционните моменти, като изнесем регистрацията в една независима институция. Това е практика, която възприемаме от Германия, там е развит този модел. Сега предстои да уточним къде точно ще бъде структурирана тази институция. Ефектът ще бъде абсолютна свобода на фирмите и освобождаване от административния натиск. Другата мярка, която предлагаме, е създаването на Централни служби за възлагане. Те съществуват в много държави и това по никакъв начин не ограничава правата на възложителите, дори напротив – тези структури ще предоставят експертна помощ и ще облекчат работата на възложителите. В момента общините, за да се справят с по-сериозни обществени поръчки, като водния цикъл, енергоспестяващото осветление и други, прибягват до външни консултанти. Те са скъпо платени. След това обаче не носят никаква отговорност за препоръките, които дават. Много често те си водят и изпълнител. При това създават такива правила за конкурса, на които да отговори протежираната от тях фирма. Като създаваме такъв безплатен държавен ресурс на разположение на всички възложители, изнасяме контрола преди да започне същинската процедура. Защото и в контрола също има слаби места. Те не са задължително проявления на корупция, а могат да се дължат на липса на компетентност.

- Как ще се осъществява контролът?

- В тези централни служби ще има обучени юристи, експерти, които ще оказват помощ в целия процес на обществената поръчка. Наблюдението ще продължава и след като е сключен договорът. Известно е, че сега наблюдаваме “компенсационни” сделки. При тях възложителите, за да компенсират предварително договорената най-ниска цена, я завишават чрез различни способи. Така в края цената става много по-висока от предварително договорената. Затова е важно наблюдението и на периода след сделката. Разбира се, отчитаме също, че административният момент при обществените поръчки у нас е много висок. В нормалните европейски държави административната тежест е около 30%, а при нас е около 60% . Оттук също идва и оскъпяването на поръчките.

- Какво представляват електронните платформи?

- Предлагаме шест платформи, като две от тях са чисто български принос. Платформите са: електронен регистър (тук са събрани и предоставени на разположение всички данни и документи за процедурата по възлагане от предходните етапи до решението за възлагане на поръчката), електронно наддаване (онлайн стокова борса), електронен каталог (предлагане и закупуване на стандартизирани продукти – машини, инструменти, мебели и др.), електронен търг (поръчките със стойностни прагове над европейското равнище и рамковите договори). Оригинална наша разработка са т.нар. електронен мониторинг и електронен одит. Мониторингът ще даде възможност да се съхраняват всички договори, анекси и протоколи, а също и документацията по последващите сделки. До тях ще има достъп всеки възложител и изпълнител. Тази платформа ще бъде полезна и за контролните органи, които ще имат реални данни. Електронният одит е предназначен също за контролните органи. В него ще могат да се подават и сигнали за нарушения, а това ще позволи и адекватна реакция в реално време.

 - Кога ще ги видим на практика?

- Ясно е, че над 3000-те възложители в страната няма да започнат да работят едновременно с тях. Това показва и европейският опит. Постепенно ще се преминава, като дълго време ще има двойствен режим – ще се провеждат и познатите досега поръчки, и тези по електронен път.

- Администрацията, която сега се облажва от търговете, как приема всичко това?

- Държавните институции, които участват в дейността на Работната група – министерства, Агенцията за обществени поръчки, Сметната палата и др., високо оцениха възможността да има предварителна регистрация. Голяма част от администрацията работи по обществените поръчки и се сблъсква ежедневно с проблеми, на които ние предлагаме решения.

- А какво казва бизнесът?

- Истинската оценка получаваме точно от бизнеса. В Работната група участват не само представители на държавни институции, но и на браншови организации, на германския, австрийския и швейцарския бизнес. Всички те високо оценяват мерките, защото са потърпевши от тромавите процедури.

- Каква ще е следващата задача пред БОРКОР?

- Ние сме вече във втория етап от реализацията на проекта в областта на обществените поръчки – разработване и внедряване на мерките на Центъра. Приехме предизвикателството да работим по проект, едновременно със създаването на Центъра, което не е лесно. Изграждането на аналитичен център отнема време, ресурс и много усилия. Ние сме анализирали над 80 хиляди обществени поръчки, обявени през последните пет години (2008-2012 г.). Нашият софтуер все още не е готов, а едва с неговото окончателно разработване, ще бъдем с мултиплицирани възможности. Когато софтуерът е налице, нашите анализатори ще работят по няколко проекта едновременно. Имаме готовност за експертизи и анализи например областта на енергетиката – тема, която изведе хората на улицата. Можем да направим анализ на случващото се там – от разкриване на слабите места до изработване на система от мерки, които да ги обхванат и предотвратят. Същото се отнася и за сферата на здравеопазването и т.н. Разбира се, решението за възлагане на следваща задача, ще бъде взето от нашия ръководен орган – Консултативен съвет, в който има представители на трите власти.

- Кога ще е готов софтуерът?

- През втората половина на годината. Установяването на корупция е като бягане след вятъра. Модерните страни не констатират корупция, а работят по нейното предотвратяване. Това е и нашата задача.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha