Земеделски отрасли и общини, които от 2007 г. насам са получавали по-малко евросредства по програмата за развитие на селските райони (ПРСР), са заложени като приоритетни в следващия програмен период от 2014 г. Това съобщи в интервю за "Капитал Daily" министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. По думите му в новата програма за развитие на селските райони специално ще бъде отделен ресурс и за сектори, които досега не са получавали финансиране по нея.
Изостаналите региони напред
Земеделският министър съобщи, че в момента се работи по проект за изготвяне на специални програми за Северозападна България и Родопите, каквито е имало в миналото. "Целта е и малките общини, и самите земеделски производители да имат по-голям финансов ресурс, който да е гарантиран за тези региони", обясни той, припомняйки, че според данните на Евростат за регионите северозападният в България е най-слабо развит в целия Европейски съюз. Родопите също се нуждаят от приоритетно финансиране, защото в голяма част от населените места и общини са останали бедни - и заради ограничения поминък, затворен основно в животновъдство и производството на тютюн.
Планът на земеделското ведомство предвижда за пръв път да бъде заложено и финансиране за хидромелиорации, а това за иновации и горски стопанства остава приоритет както и досега.
Техника и за други
В настоящия и вече изтичащ програмен период най-атрактивната схема по тази програма беше за модернизирането на земеделските стопанства и най-вече за закупуването на техника. Възможност да кандидатстват по нея имаха всички земеделски отрасли, но според междинната оценка от финансирането са се възползвали основно зърнопроизводителите, които са получили около 75 процента от него.
В последната година земеделското министерство се опита да намали този дисбаланс с частични мерки, но по думите на Найденов в новата ПСРС това ще е стане със залагане на гарантирани бюджети в схемата за закупуване на техника за секторите животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство. "В програмата искаме да включим и сектори, които досега не са попадали в обхвата й", допълни министърът, давайки пример с пчеларството.
Обсъждането на идеите за преподреждане на приоритетите в новата програмата за развитие на селските райони започна преди края на сегашната именно заради отчетения дисбаланс в усвояването на парите по подотрасли. При последните приеми на проекти по програмата дори бе въведено известно предимство за тези сектори, които сега получават по-малко финансиране.
Трудни преговори
Въпреки че следващият програмен период започва от началото на следващата година, все още няма споразумение на ниво ЕС за финансирането на всички политики. Сред страните членки продължава острият дебат за разпределянето на средствата, като някои от тях настояват за силно намаление на парите за земеделие, които са най-голямото перо в европейския бюджет (около 55 млрд. евро годишно). Последните две предложения за финансовата рамка включват орязване на разходите, като повечето наблюдатели вече смятат, че намалението на парите и за селско стопанство е неизбежно.
Като цяло обаче за България се очаква увеличение на субсидиите спрямо сегашния програмен период. Това ще стане най-вече по линия на директните плащания, където страната все още не е достигнала средните за ЕС нива на финансирането. Засега очакванията са, че по програмата за развитие на селските райони България ще разполага със сходен с настоящия бюджет, който е около 3.2 млрд. евро.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай