Миналия месец излезе прогнозата на Европейската комисия за следващата година, която се очертава тежка за Европа. Какво очаква България?
Оценката на ЕК е, че следващата година ще продължи да бъде трудна, да. 2014 г. ще бъде по-добра, но под средните исторически нива. За България, която е силно интегрирана в ЕС, също ще бъде тежко. Макар прогнозата за нас да е 1.4% ръст - съществено по-висок от ЕС като цяло, това е недостатъчно високо, за да генерира заетостта, която ни трябва, и да промени съществено картината. Безработицата и в България е сред най-осезаемите последици на кризата.
В тези по-трудни условия за Европа България трябва да продължи с нещата, които дават резултати. Едно от тях е ускореното усвояване на фондовете. Постигнахме значителен напредък, но догодина и по-догодина е критично време за нас в тази област. Особено е важно в работата догодина да наблегнем на малкия и средния бизнес. Той е, който създава работни места. Има напредък най-сетне в ОП "Конкурентоспособност". Да се надяваме, че следващата година ще бъде още по-осезаемо. Все още има съмнение доколко е облекчен достъпът до програмата и доколко правителството разбира защо е важно именно по нея да има напредък. Време е да работим сериозно и по направленията за износ.
Казахте и на срещата на бизнеса с правителството, че малкият и средният бизнес не се чувстват прегърнати. Как да се промени това?
Има два проблема. Първият са административни пречки и понякога хладно отношение към бизнеса - прекомерни проверки, прекомерно подозрение върху целия бизнес, но най-вече се чувстват от малките и средните предприятия. Крайно време е електронното правителство да стане реалност. Това ще намали сериозно тежестта върху бизнеса. Вторият са стимулите за малкия и средния бизнес. Българската банка за развитие разшири дейността си, има повече канали за финансиране, но като че ли не се чувства достатъчно помощ в облекчаването на достъпа до това финансиране. Малкият бизнес обикновено не е толкова наясно на коя врата да почука.
Сферите, в които този бизнес може бързо да дръпне, са енергийната ефективност и санирането. Там има две големи пречки. Първата е изискването, че за да могат да кандидатстват, многофамилните кооперации трябва да взимат решение, както в ЕС - с пълно единодушие, което трябва да се промени. Но по-голямата пречка е липсата на директна връзка между финансирането и спестената енергия. На много места по света, това което се прави, е че се подписва договор между банката и енергийната компания, която реализира тази ефективност. Хората залагат своята спестена енергия пред банката. В България се говори за това, но не се е стигнало дотам да се направи. Това ще отвори голям терен за малки фирми в строителната дейност.
Друга област на потенциал е селското стопанство - трябва малките фермери да имат по-голям достъп до финансиране и пазари. Големите лесно се организират, техният дял в еврофондовете е относително висок. Малките имат нужда от помощ. Има терен за работа.
Когато аз говоря с хора от малкия и средния бизнес в България, те винаги казват, че се чувстват повече като обект на подозрение, а не като генератори на работни места. Те признават, че между тях има и недобросъвестни, но не бива да се гледа на всички като на потенциални нарушители на закона.
Това не ви ли вкарва в спор с министър Симеон Дянков, който смята, че проверките са по-важната част от дейността на държавата?
Доверявай, но проверявай, той е прав. Трябва да се създаде дисциплина. Но ако погледнем на стимулите и поддръжката, която се оказва на малкия и средния бизнес и съпоставим с проверките, на които е подложен, балансът е изместен. Прав е министър Дянков, че хората и фирмите трябва да си плащат данъците. Проблемът не е негов, той си върши работата. Проблемът е в тези министерства, които трябва да обгрижват малкия и средния бизнес. Трябва да се създаде усещането, че този бизнес е двигателят на растеж, на заетост, на благосъстояние.
Дори не става дума само за правителството, а и по места. Въпросът е как ние като общество гледаме на бизнеса. Поначало в България отношението е заразено с подозрителност. Има обективни причини за това: има много неща през прехода, които обогатиха някои за сметка на интереса на обществото. Но в същото време има много обикновени хора, които искат да градят и да работят честно. Трябва да намерим тях и да ги направим героите.
Въпросът е в баланса и той не се постига лесно. Спирането на престъпления е важно, но трябва да работим и да се стимулира предприемачеството. По време на криза, изкушението да се крият данъци е по-високо, има по-малко да се дели между държавата и бизнеса. Но то ще става все по-малко, ако се ограничава инициативата.
Друго, за което говорихте, е свиването на разходите от правителството, което във време на свиване и в частния сектор, и в потреблението е фатално. Трябва ли да се промени нещо тук?
Това, че има финансова дисциплина, е важно и трябва да се пази. Но когато гледаме Европа днес, знаем, че страните там се делят на две категории: тези, които нямат никакво пространство да увеличават разходите, и тези, които имат. Ние сме във втората категория, макар да не сме на първо място там, защото сме по-бедни, Германия е първа. Но всички ние имаме задължение да стимулираме търсенето заради себе си и заради Европа. Ние ще се вдигнем на крака само ако работим координирано на базата на сравнителните предимства на отделните страни.
Едно от честите неща, които се чуват в България, е, че изпъкваме на фона на съседи като Румъния и Гърция. Изпъкваме ли наистина или сме просто част от един все по-проблемен регион?
България действително изпъква с макроикономическа стабилност и дисциплина. Това се забелязва, даже понякога с учудване. Защо? Защото най-големият проблем в Европа днес е дълговата криза. На този фон това концентрира вниманието, понякога прекомерно. По-малко внимание отива към структурните реформи, освен към тези, които директно са свързани с дълговата криза. Например пенсионната реформа е с най-много напредък, либерализация на пазара на труда също. Но други не получават внимание - облекчаване на тежестта за иновационни фирми, инвестиции във висока добавена стойност.
Вижте дискусиите по европейския бюджет. Изключително важни са инвестициите в иновации, но държавите членки на първо място си говорят за кохезионните фондове и селското стопанство.
Да не изпускаме една добра криза. Да мислим за правилните неща за правене, които имат значение дългосрочно за конкуретоспособността ни.
В изборни години обаче се случват малко реформи. Какви са трите неща, които според вас следващото правителство трябва да свърши след изборите?
Този, който ще управлява, трябва да подготви реформата в здравеопазването, по която вече е работено и има концепция, но не се случи. Много от българите, когато ги питате кое е най-важно, казват здравеопазването. Втората реформа е образователната. Части от нея също са направени.
Но ако питате мен, аз бих поставила много високо като приоритет как да дръпне в България енергийната ефективност. За това не трябва да се чакат избори. Имаме капацитета да използваме сравнителното ни предимство, което е тази ниска ефективност, като генератор на растеж. Чудя се защо тази тема така и не можем да я решим със замах.
И, разбира се, продължава да върви реформата в съдебната система. Но тя все още не е довела до резултати, които да обърнат мнението на обществото. Част от проблема там идва от недостатъчната отвореност към обществото. Не знам, не мога да разбера защо съдебната система е повод за толкова много напрежение между властите в България.
Не са ли и медиите част от проблема? Тази седмица имаше отново поводи да говорим за медийната среда. Доколко важен изглежда този проблем извън страната?
Едно общество е богато, когато институциите му са силни, има върховенство на закона и свобода на общуването. Всички богати страни са такива не защото имат нефт и газ, а заради тези три неща. Това важи и за нас. Тези три съставки трябва да са налице.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай