България пропусна крайния срок за транспониране на Директива (ЕС) 2023/970 относно прозрачността на заплащането – 7 юни 2026 г. Законопроектът за изменение на Закона за защита от дискриминация е внесен в Народното събрание на 11 септември 2026 г., а първите задължителни отчети за различията във възнагражденията се очакват през юни 2027 г.
Новите правила изискват предоставяне на информация за заплатите, сравняване на възнагражденията за труд с равна стойност и периодично отчитане на различията между половете. Оценките на Европейската комисия дават ориентир за административните разходи, но не обхващат напълно окончателните изисквания.
Какви задължения възникват?
Работниците получават право на информация за собственото си заплащане и средните възнаграждения по пол за категории служители, извършващи еднакъв или сходен труд. При сравнението се отчитат умения, усилия, отговорност и условия на работното място. Кандидатите трябва да бъдат информирани за началната заплата или нейния диапазон, а работодателите нямат право да изискват сведения за предишните им възнаграждения.
Отчитането започва поетапно: ежегодно от 2027 г. за работодателите с поне 250 наети, на всеки три години от 2027 г. за тези със 150-249 и от 2031 г. за групата със 100-149 наети.
Ако отчетът показва разлика от поне 5% в средното заплащане между жените и мъжете за категория равностоен труд, това само по себе си не доказва дискриминация. Когато разликата няма обективна, неутрална по отношение на пола обосновка и не е отстранена до шест месеца след подаването на отчета, се изисква съвместна оценка. При нея работодателят и представителите на работниците установяват причините за различията и определят коригиращи мерки.
Колко струва изпълнението?
В оценката на въздействието от 2021 г. Европейската комисия прогнозира около 20 евро за обработване на индивидуално искане за информация и 217-1080 евро за първоначално групиране на длъжностите според равностойността на труда. Подробният отчет възлиза приблизително на 379-890 евро през първата година, а съвместната оценка при възникване на задължение – 1180–2266 евро.
Това са прогнозни административни разходи, предимно за работно време и обработване на данни, които обаче не включват евентуалните корекции на заплатите.
Каква е тежестта за България?
Според използваните от Комисията исторически данни на Евростат в България са обхванати 675 предприятия с поне 250 работници. За тази група прогнозните първоначални разходи за подробно отчитане възлизат общо на между 180 и 340 хил. евро.
| Размер на предприятието (работници) | Минимална оценка (€) | Максимална оценка (€) |
|---|---|---|
| 1000 и повече | 6 912 | 12 096 |
| 250–499 | 155 520 | 295 488 |
| 500–999 | 17 172 | 32 724 |
| Общо | 179 604 | 340 308 |
Най-голямата съвкупна тежест е при фирмите с 250-499 работници, без това да означава най-висок разход на предприятие. Разчетите се отнасят до предложението от 2021 г., обхващащо работодатели с поне 250 работници. Окончателната директива включва и предприятията със 100-249 работници, поради което действителният обхват на разходите е по-широк. Освен това фиксираните разходи за адаптация предполагат по-голяма относителна тежест за по-малките работодатели.
Как напредва ЕС?
Към ноември 2026 г. Гърция, Италия, Литва, Малта и Словакия приемат национални мерки. Испания, която вече разполага със система за регистриране и одит на възнагражденията, одобряване на допълнителни правила на 17 ноември. Тя разширява правата на информация и механизмите за контрол. Германия, Франция и Нидерландия продължават със законодателната подготовка.
Организацията на изпълнението също е от значение: според доклад на Европейската комисия Литва използва социалноосигурителни данни за централизирано изчисляване на показатели. Този подход показва как административната организация може да ограничи необходимостта от самостоятелни изчисления във всяко предприятие.