Във финансите всеки знае какво значи една институция да е твърде голяма, за да не бъде оставена да фалира ("too big to fail"). Колкото и да е спорно, държавата я спасява, защото последствията за икономиката могат да са унищожителни. Ако бъде забранен хазартът в България, каквито гласове се надигат напоследък, икономиката едва ли ще рухне, но и хазартът едва ли ще изчезне, както не изчезна след детронирането на Васил Божков и закриването на частните му лотарии. Защото под носа на политиците (с тяхното бездействие или може би съучастие) този сектор у нас се разрасна толкова сериозно и стана толкова силен, че едва ли може да бъде забранен без сериозни последствия – например захранване на нелегалния хазарт или катаклизми в сектора на спорта. (виж долу, б. р.).
Практиката показва, че масовата политика на Запад не е забрана, а силно свиване на периметъра на хазартните босове – например казина и игрални зали само в курортите (вместо в жилищните квартали), таван на онлайн залозите и възпиращи данъци.
Министерството на финансите не смята за нужно да публикува дори един доклад годишно за хазарта, затова данните са частични. Истинските обороти, които върти секторът, едва ли са известни дори на НАП. Платените от сектора данъци миналата година са били към 500 млн. лв., а заедно с осигуровките и данък печалба – към 800 млн. лв., а вероятно дори и повече.
Заплатите в хазартния сектор са сред най-атрактивните, заети в него са над 23 000 служители, немалка част от тях са висококвалифицирани.
Но това е само хазартът на светло. Министерството на финансите твърди, че отделно има и 40% нелегален пазар. Това е положението, въпреки че по официални данни до края на 2025 г. НАП е спряла 2 274 интернет страници за нелегален хазарт!
От другата страна на монетата, по неофициална информация на Mediapool, хората, които играят хазарт у нас, са около 1.4 милиона души (с участниците в спортните залози, но без мекия хазарт – държавното тото и лотария). В Регистъра на НАП на хазартно зависимите лица по последни данни (към септември 2026 г.) има 61 978 души. Колко реално са хазартно зависимите, също никой не знае.
Отделно у нас идват много туристи целенасочено заради хазарт. Но най-големите пари в сектора всъщност се правят не от българския пазар, а от износ (виж долу, б. р.).
Малко хора знаят, че най-големите пари в хазарта у нас се правят не чрез самите игри – било то онлайн, в зала, в казино или в спортен бар. Истинските милиони, а вероятно и милиарди са в производството и износа на игрално оборудване, а още повече – на игрален софтуер. Някои дори не броят това за хазарт, а за високотехнологичен бизнес, макар той да е директно свързан с игралната индустрия, но не толкова у нас, колкото извън територията на страната.
А в това отношение България има отчетлив лидер – компаниите от орбитата на фамилията "Папазки".
Преди време силна конкуренция имаше и от страна на бизнеса на Мило Борисов, но в последно време неговата компания за производство на оборудване CT Gaming е със силно намалени приходи и работи на загуба, според отчетите в Търговския регистър. Австрийската Novomatic също има присъствие у нас, но не може да се сравнява с числата при компаниите от орбитата на семейство Папазки.
Една от основните е фирмата за производство и износ на игрални съоръжения "Евро Геймс Технолоджи" (EGT), по документи собственост на Ивелина Михалева. Тя отчита 724 млн. лв. приходи през 2025 г. и печалба преди данъци 208 млн. лв.
Групата, която е сред лидерите в сектора и на глобалния пазар, изнася за над 110 юрисдикции, но плаща данъците си в България (34 млн. лв. корпоративен данък през 2025 г.). Дружеството има дъщерни дружества в Унгария, Румъния, Грузия, Украйна, Сърбия, Северна Македония, Испания, Колумбия, Перу, Мексико, Италия, Панама, Ирландия, Чехия, Полша, Босна и Херцеговина, Хърватия, Кения, Филипините, Бразилия, Южна Африка, Холандия и Аржентина.
Още по-силни са резултатите при създаването на игрален софтуер. Оказва се, че най-рентабилната технологична компания в България за 2025 г. е хазартната "Амюзнет Интерактив" ЕООД, също на Ивелина Михалева. Тя има клон в Гърция и дъщерни компании в Колумбия, Филипините, Северна Македония, Мексико, Украйна, Перу, Босна и Херцеговина, Черна гора и Аржентина. Групата предлага над 350 игри, които са налични в платформите на оператори в над 40 юрисдикции. През 2025 г. започва масовото производство на игрално оборудване за наземни казина – на Балканите, в Южна Америка и България. Приходите ѝ са 622 млн. лв., а нетната печалба – 395 млн. лв. Платеният данък е 45 млн. лв. Това я поставя на четвърта позиция по приходи от технологичния сектор на България за 2025 г. (след трите телекома) и лидер по печалба, става ясно от класацията на в. "Капитал" Топ 100 на технологичните компании.
На шеста позиция по приходи в същата класация е "ЕГТ Диджитал", отново на Ивелина Михалева. Дружеството произвежда също игрален софтуер и платформи за онлайн залагания. То има приходи от 434 млн. лв., печалба от 229 млн. лв. и платен данък 24 млн. лв.
На този фон печалбата на другите компании на фамилията – на фирмата за онлайн игри "Уен Бет Онлайн" (Winbet), "Инбет онлайн" (Inbet), както и игралните зали и казина "Казино Уин Бет", е доста по-малка, макар и също сериозна за българските условия – съответно 121 млн. лв., 48.8 млн. лв. и 23 млн. лв., по данни от Търговския регистър за 2025 г.
Излиза, че бизнесите от орбитата на семейство "Папазки" са декларирали и платили данъци върху печалба за приблизително 1 млрд. лв. през 2025 г. – мащаб, който може да се конкурира само с най-голямата банка у нас и с "Българския енергиен холдинг".
Но докато производството на оборудване и софтуер е насочено предимно към международните пазари, въпросът за държавната политика е друг: как да се облагат и контролират операторите, които приемат залози в България, и как да се ограничат социалните рискове от хазарта?
Най-лошото е, че държавата в момента не може да сравни паричните потоци на наземния и онлайн хазарта, защото първият няма връзка с НАП, а вторият отчита виртуални милиарди, без да е ясно какви суми реално се депозират и какви реално се теглят от онлайн акаунтите на играчите.
Онлайн залаганията със сигурност са сфера, в която има нужда от сериозни ограничения, макар и не пълна забрана. Защото да се забрани може само легалният хазарт, не и незаконните сайтове, както твърдят от бранша. Законните оператори все пак имат системи за контрол на допуска до игрите, имат правила и вътрешни лимити при проблемно поведение и плащат данъци в страната.
Въпросът е какво пречи и у нас, по примера на Германия, със закон да се въведат лимити на залозите и на допустимата загуба, времето на престой в сайтовете за залози, системи за самоизключване и подобни инструменти за "охлаждане" като превенция срещу най-тежките социални последствия от хазарта.
Наченки на подобни лимити за пръв път влязоха в българския закон през май 2024 г. по предложение на депутата от "Демократична България" Божидар Божанов, но две години и половина по-късно те не се прилагат, защото поредица от правителства не издават необходимата наредба и на практика бламират законодателната власт.
Лимитите при онлайн залаганията трябва да вървят и със сигурна електронна идентификация на участниците, така че да не могат лесно да се ползват чужди акаунти. И другото важно – забрана на кешовите плащания в хазарта с цел проследяване на паричните потоци. В момента има ограничение, но то е само за по-големи суми.
И спортът стана хазартно зависим
Състоянието на спорта в България е болна тема. От години средствата не достигат, а държавата не предриема необходимите мерки. Така близо десетилетие в спасител на българския спорт се превърна именно легалният хазартен бизнес. Генералните спонсори на почти всички спортни федерации в България са хазартни компании. Футбол, баскетбол, волейбол, тенис, бокс, фехтовка. Всички те разчитат на средствата от бетинг компаниите.
"Хазартните компании са апаратът, на който българският спорт диша. Той не се развива, но съществува благодарение на тези компании", това заяви пред Sportal новият председател на българската баскетболна федерация Константин Папазов дни преди да заеме поста.
Такива позиции се чуват често през годините, особено когато се повдигне темата за забрана на рекламата на хазарт. Появяват се клишетата за "смъртта на българския спорт", рисковете от фалит, а различни публични лица започват да бранят хазартните компании. Това често правят и спортни федерации.
Вероятно именно затова премиерът Румен Радев обяви, че ще запази възможността за подкрепа на спорта чрез реклама върху спортни екипи и съоръжения, макар и управляващите да затягат рекламата на хазарт. Браншът твърди, че рекламата му е нужна, за да могат играчите да различават легалните от нелегалните сайтове.
В действителност бетинг компаниите са тези, които дават най-много за спорта в България. Информация трудно се намира, защото от федерациите я обявяват за конфиденциална, а от отчетите в Търговския регистър не може да се изясни пълната картина. Различни спортни фигури обаче посочват суми около 200 млн. лв. годишно.
