Допълнително увеличение на основните лихвени проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да се наложи, ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив. През декември Управителният съвет на ЕЦБ ще разполага с актуализирани прогнози и допълнителни икономически и финансови данни, които ще позволят да се оцени продължителността на енергийния шок и косвените му ефекти върху цените и заплатите. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев при откриването на форума OMFIF Sofia Forum (Official Monetary and Financial Institutions Forum – Форум на официалните парични и финансови институции), който се провежда в Резиденция "Бояна" в София.
Радев определи като правилно решението на Управителния съвет на ЕЦБ през октомври да остави трите основни лихвени процента без промяна след увеличенията през септември. Според него паузата дава възможност да бъде оценено въздействието на енергийния шок и затягането на финансовите условия. Той подчерта обаче, че това решение не означава, че затягането на паричната политика е приключило.
Снимка: БТА
Годишната инфлация в еврозоната достигна 3,8 на сто през септември, като значителна част от увеличението се дължи на цените на енергоносителите, които са се повишили повече от предвиденото в септемврийската прогноза на ЕЦБ, посочи Радев. Това означава по-висока от очакваната досега инфлация и риск отклонението от целевото равнище от 2% да продължи по-дълго.
Основният въпрос е доколко натискът от енергийните цени ще се пренесе към останалите цени, заплатите и инфлационните очаквания. Засега базисната инфлация остава относително стабилна и не се наблюдава широкомащабно пренасяне на енергийния шок върху заплатите. Това е окуражаващо, но не премахва рисковете, отбеляза управителят на БНБ.
Проучването на ЕЦБ сред професионалните прогнозисти показва, че очакванията за общата инфлация през 2027 г. са ревизирани нагоре до 2,6 на сто, а тези за базисната инфлация – до 2,5%. Дългосрочните инфлационни очаквания остават закотвени на равнище от 2%.
Според Радев ревизиите за 2027 г. показват, че въздействието на енергийния шок може да се окаже по-продължително от очакваното досега. Затова трябва да се следят особено внимателно косвените и вторичните ефекти. Не бива да се чака те да се проявят в пълна степен, преди да бъде преценено дали са необходими допълнителни действия, подчерта той.
Същевременно икономиката на еврозоната продължава да расте, но по-високите цени на енергоносителите отслабват потребителското доверие. Повишената доходност по дългосрочните облигации и затегнатите условия за банково финансиране ограничават търсенето. Вероятно тези фактори ще потискат икономическата активност и инфлацията, посочи Радев.
Решенията на ЕЦБ трябва да продължат да се основават на постъпващите данни. Управителният съвет разполага с необходимите възможности да реагира на развитието на ситуацията, но не трябва да се приема, че сегашното равнище на лихвените проценти непременно ще остане достатъчно, ако инфлационният натиск се задържи.
„Това не означава предварителен ангажимент за конкретно решение“, заяви Радев. По думите му, решенията ще продължат да се вземат на всяко заседание въз основа на новите данни, като се отчитат перспективите за инфлацията, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.
Вземането на решения въз основа на данните не означава пасивност, а реакция, когато те дават основание за действие, подчерта управителят на БНБ. Основната отговорност на ЕЦБ е да осигури стабилизиране на инфлацията в еврозоната на равнище от 2 процента в средносрочен план.
