Нов анализ на Климатека проследява температурите през есента на база данни от 27 метеорологични станции в страната. Как се променя есента в България: по-топли септември и октомври и повече летни дни - авторът Николай Петков показва как се е променил сезонът през последните десетилетия – от температурите и летните дни до мразовете и валежите
Акценти:
• Есента в България се затопля, като промяната е особено видима през последните три десетилетия и е най-силно изразена през септември и октомври.
• Дните с мраз намаляват, а летните дни с температури над 25°C стават повече – знак, че летните условия все по-често се задържат и в началото на есента.
• Последното десетилетие (2016–2025 г.) е с около 0,7°C по-топло от предходното и с 1,5°C по-топло от 1996–2005 г.
• Есента е сезонът с най-голямо увеличение на валежите при сравнение на периодите 1961–1990 г. и 1991–2020 г. – средно над 15%.
• До края на века есента ще продължи да се затопля, но мащабът на промяната зависи от бъдещите емисии.
Обикновено асоциираме есента с пожълтяването на листата, по-хладно и по-лошо време. През последните години обаче летните температури продължават до все по-късно, вече ходим с летни дрехи и през септември, а често дори и през октомври, и през ноември. Данните до голяма степен потвърждават тези наши усещания и наблюдения, но с важни уточнения.
Статията разглежда метеорологичната есен, която започва в началото на септември и приключва в края на ноември. Не бива да я бъркаме с астрономическата есен, която започва на 23 септември. Анализът се основава на данни от 27 метеорологични станции в България с непрекъснати наблюдения за последните 60 години, които позволяват проследяване на дългосрочните температурни тенденции за сезона, както и на актуални изследвания на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и други научни проучвания.
Есента у нас се затопля, като тенденцията се вижда при сравнението на последните два климатологични периода (1961-1990 г. с 1991-2020 г.). Въпреки това се оказва, че затоплянето през този сезон е най-малкото сравнено с останалите за същия период. Според НИМХ, в по-голямата част от страната повишението на температурите е между 0,1°C и 0,5°C, като само на отделни места има затопляне с повече от 1°C.
Повечето станции към института показват намаляване на броя дни с мраз (с минимална температура под 0°C), средно с 2 дни в извънпланинските райони и с 5 дни в планините. Значимо нарастване има и за броя на летните дни – това са дните с максимална температура над 25°C. Броят на летните дни през сезона се увеличава с повече от два дни, а на отделни места – с до осем.
В следващите раздели разглеждаме данните за температурите през есента от 1961 г. за 27 станции от страната. Това са Благоевград, Ботев (връх), Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Драгоман, Елхово, Казанлък, Кнежа, Кърджали, Кюстендил, Мургаш, Мусала, нос Калиакра, Пазарджик, Плевен, Разград, Сандански, Сливен, София, Стара Загора, Хасково, Чирпан, Шабла, Шумен. На Фиг. 1 е представена средната есенна температура от всички станции за целия период, а за по-удобна визуализация по-нататък в статията сме представили температурите по десетилетия от 1966 г. насам.
Фиг. 1. Средна температура за есента от 27-те станции на НИМХ за периода 1961-2025 г. С точки са показани температурите от конкретни години, с непрекъсната крива е представена изгладената на 5 години средна температура, а с пунктираните линии – средните температури за 1961-1990 г. и 1991-2020 г.
На Фиг. 1 виждаме, че първоначално за сезона има слабо захлаждане след 60-те години на миналия век, но от края на 90-те години има отчетливо затопляне, като 2023 г. е най-топлата за периода. Повишението на температурата през 1991-2020 г. спрямо 1961-1990 г. (стандартните климатологични 30-годишни периоди) е 0,56°C. След провеждане на тест от автора, за 13 от 27 станции повишението е статистически значимо, а само за една станция има понижение, което е статистически незначимо.
Разглеждайки поотделно всяка година, след 2018 г. зачестяват необичайно топли есенни сезони, като пет от десетте най-топли есени за периода 1961-2025 г. са през последните 7 години. Например, септември и октомври 2023 г. бяха едни от най-топлите за последните 90 години, според бюлетините на НИМХ, а като цяло това е най-топлата есен за последните 65 години.
Фиг. 2. Средната температура за есенния сезон от 27 български метеорологични станции по десетилетия от 1966 г. насам. Визуализация: Климатека по данни от НИМХ.*
Разглеждайки хода на температурата по десетилетия на Фиг. 2, се вижда, че от 90-те години насам започва затопляне. Последните две десетилетия са най-топлите за периода, като есента през изминалите 10 години (2016-2025 г.) е с 0,7°C по-топла от предходното десетилетие (2006-2015 г.), и с 1,5°C по-топла от 1996-2005 г. (Фиг. 2).
Ако разгледаме затоплянето за отделните есенни месеци за тези 27 станции, разликата между двата климатологични периода 1991-2020 г. и 1961-1990 г. е 0,52°C за септември, 0,68°C за октомври и 0,47°C за ноември.
Фигура 3. Средната температура за септември от 27 български метеорологични станции по десетилетия от 1966 г. насам. Визуализация: Климатека по данни от НИМХ.*
На Фиг. 3 са представени температурите в страната за септември. Въпреки температурните колебания е видима актуалната тенденция на затопляне. Десетилетието 1986-1995 също е било сравнително топло, но то е по-хладно от последните 2 декади. Температурата през 2016-2025 г. нараства с 0,8°C спрямо предното десетилетие и вече достига 18,1°C. Последното означава, че септември започва да добива все повече летни характеристики. Средната му температура се доближава до тази, която преди (1961-1990 г.) е била характерна за юни. Съответно, може да говорим за удължаване на периода с летни температури.
При октомври затоплянето до 2005 г. е било слабо и постепенно, с по 1-2 десети от градуса на десетилетие (Фиг. 4). Но това рязко се променя през последните 20 години, като само през 2016-2025 г. температурата се е повишила с 0,8°C спрямо предните 10 години.
Фиг. 4 Средната температура за октомври от 27 български метеорологични станции по десетилетия от 1966 г. насам. Визуализация: Климатека по данни от НИМХ.*
За ноември тенденцията е по-интересна. Първоначално има захлаждане между 1976 г. и 1995 г., след което месецът се затопля чувствително. Важно е да се отбележи, че ако разглеждахме декадите с начало 1961 г., а не 1966 г., специално за ноември десетилетието 1961-1970 г. щеше да е почти толкова топло, колкото 2016-2025 г. Същото не се отнася за септември и октомври, въпреки че като цяло 60-те години на миналия век са били със сравнително топли есенни месеци. Това не променя цялостната тенденция на затопляне за сезона, а показва, че през последните години зачестяват необичайно топли месеци.
Фиг. 5. Средната температура за ноември от 27 български метеорологични станции по десетилетия от 1966 г. насам. Визуализация: Климатека по данни от НИМХ.*
Есента се изменя не само по отношение на температурите. Миналогодишната есен беше не само сред най-топлите за изминалите 15 години, но и най-валежната за последните 10 години, по данни НХМХ. Ще запомним сезона и с екстремни валежи в Югоизточна България, включително трагичното наводнение в курорта Елените на 4 октомври, при което загинаха четирима души. Подобно бедствие засегна Царево през септември 2023 г. Тези отделни събития сами по себе си не могат да бъдат приписани на климатичните промени без специализиран атрибуционен анализ.
По-топлият въздух може да задържа приблизително 7% повече водна пара при всеки 1°C затопляне. Това увеличава потенциала за по-интензивни валежи при подходящи атмосферни условия, но не означава автоматично повече валежи навсякъде.
Есента у нас е сезонът с най-голямо увеличение на валежите при сравнение на периодите 1961–1990 г. и 1991–2020 г. – средно над 15% според НИМХ. Най-значително е увеличението в Североизточна България – между 25 и 40% (до 50-60% на отделни места). Главно в източната част от страната нарастват случаите на умерени и силни валежи.
Какво ни казват растенията за сезоните?
Промените при температурите оказват влияние на растежа на растенията. Припомняме т.нар. фенологичен часовник на Немската метеорологична служба, който представя осреднената продължителност на сезоните на база фазите на растеж на растения през годината за последните два климатологични периода (Фиг. 6). Освен удължаването на лятото и скъсяване на зимата, виждаме изместване на фенологичните сезони.
Фигура 6. Диаграма на фенологичните сезони в Германия за периода 1991 – 2019 г. в сравнение с 1961 – 1990 г.
Тенденцията на затопляне през есента се наблюдава не само у нас. В Европа есента се затопля от средата на 80-те години и също е най-слабо затоплящият се сезон, като температурата от 1985 г. насам се повишава средно с 0,045°C годишно, според научно проучване.
Поради глобалното затопляне се очаква температурите у нас да продължат да се повишават. При умерен сценарий на затопляне се очаква средногодишната температура в България да се повиши с 2,9–3,2°C през периода 2071–2099 г. спрямо 1975–2004 г. Есенните температури вероятно ще нараснат с около 2,5–3,5°C, а при есенните валежи промените ще са в диапазона ±10%, сочат оценките на НИМХ.
Като цяло есенният сезон у нас се затопля, с последствия за всеки един от нас и във всекидневието, в икономиката, земеделието и за природата. По-дългият период с летни температури и по-късното падане на сняг в планините влияят негативно на зимния туристически сезон. Съществен е рискът за земеделието, където по-дългият вегетационен период прави растенията по-уязвими от резки застудявания и слани, дори и общата тенденция да е такава на затопляне.
