Все повече се говори за бюджет 2027, където затягането на коланите е повече от наложително. Един от начините, които управляващите смятат да решат проблема, че чрез увеличаване на плащания от страна на гражданите и работещите.
Но се оказва, че държавата не прави нищо вече години, за да принуди фирмите о т сенчестия бизнес за плащат като другите. Те не подлежат и на проверки глоби от страна на контролните институции, защото ги "няма".
В навечерието на 30 годишнината на Асоциацията на индустриалния капитал в България АИКБ регионалният координатор Миглена Христова сподели:
Не трябва най-видим за държавата да е този, който спазва закона, а най-трудно откриваем – този, който го нарушава.
Коректният бизнес ежедневно плаща цената да бъде изряден пред различните институции. Пред РИОСВ – чрез отчетност, договори и разходи за законосъобразно управление на отпадъците. Пред Инспекцията по труда – чрез трудови договори, осигуряване на безопасни условия на труд и необходимата документация. Пред НАП – чрез данъци и осигуровки.
Всичко това струва пари, време и административен ресурс и влиза в себестойността на продукта или услугата.
И тук се появява големият проблем: колкото по-коректна е една фирма, толкова по-видима е тя за държавата и толкова по-лесно може да бъде контролирана. А този, който не изпълнява задълженията си, често остава извън полезрението на системата.
Примерът с производствените отпадъци е особено показателен.
Фирмите, които коректно декларират образуваните отпадъци, водят отчетност, сключват договори с оператори и плащат за тяхното събиране и третиране, са известни на контролните органи и лесно могат да бъдат включени в проверки.
Но как системно се установяват фирмите, които извършват дейности, при които по естеството им неизбежно се образува производствен отпадък, а самите те не са го декларирали и не са станали видими за системата?
Такива дейности има в много сектори – текстилна и шивашка промишленост, автосервизи, металообработка, бояджийски и галванични производства, строителство, сервизи за електроника и батерии, печатници, химическо чистене, дървообработване, хранително-вкусова промишленост и други.
При част от тях говорим не само за обикновени производствени отпадъци, а за отработени масла, разтворители, бои, химикали, акумулатори, технологични утайки и други материали с потенциален риск за околната среда.
Бизнесът не иска по-малко контрол. Бизнесът иска еднакъв контрол.
Защото не може едната фирма да плаща, да се отчита, да спазва всички изисквания и тези разходи да увеличават нейната себестойност, а конкурентът ѝ да си спестява същите разходи чрез неспазване на правилата и така да получава ценово предимство.
Тогава некоректността вече се превръща в конкурентно предимство, а коректността – в наказание.
Затова въпросът към държавата е прост:
Как институциите ще достигат не само до вече известните и коректни предприятия, а и до онези, които по естеството на дейността си би трябвало да изпълняват определени задължения, но са избрали да останат извън системата?
Необходим е по-интелигентен и равнопоставен контрол – такъв, който не се концентрира основно върху вече видимите, а активно търси и невидимите за системата рискови дейности.
Защото спазването на закона не трябва да бъде конкурентен недостатък.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е учредена през 1996 г. и е най-динамично развиващата се представителна на национално равнище организация на българския бизнес. Днес тя е организацията на работодателите в България с най-широка представителност. В нея членуват над 100 браншови камари, представляващи 3/4 от икономическите дейности в страната, над 10 000 компании, осигуряващи работа на близо 500 000 души. АИКБ разполага с изградена мрежа от регионални камари, обхващащи 2/3 от общините в страната.
