Във все повече общини публичният сектор се превръща в основен работодател, а заплащането в него все по-често изпреварва това в частния сектор, показва нов анализ на Института за пазарна икономика. Това поставя въпроси не само за ефективността на публичните разходи и местните услуги, но и за възможностите за развитие на частния бизнес, привличането на инвестиции и дългосрочната устойчивост на общините, коментира анализаторът Адриан Николов.
Обичайно в големите общини един общински служител обслужва 350 души. Само в Казанлък и Костинброд на един общински служител се падат над 500 души. В София един служител отговаря за 473 души. При повечето общини има между 100 и 300 жители на един общински служител. В 71 общини обаче на един служител се падат по по-малко от 100 души. Това е голямо увеличение спрямо предходната година, когато в тази категория са били 46 общини. Най-малко хора на един служител има в Трекляно (17:1), Бойница (37:1), Макреш (41:1). Тези общини са ясно групирани – най-вече по западната граница на страната и в планинските райони. В някои случаи самата община е най-големият работодател, което поставя под въпрос необходимостта от самостоятелното ѝ съществуване при почти отсъстващ местен бизнес и бързо намаляващо население, пише в анализа. Слабата икономическа активност ограничава собствените приходи и прави тези общини почти изцяло зависими от трансферите от държавния бюджет, като същевременно повдига въпроси за ефективността на предоставяните услуги.
Има и общини, където практически няма частен бизнес и всички заети са на бюджетна издръжка – не само в общината, но и в полицията, пожарната, образованието, здравеопазването. Най-висок е делът на наетите в публичния сектор в общините Трекляно (87%) и Бойница (93%), където на практика частен сектор няма. Интересен пример за висок дял на наетите в обществения сектор е и Раднево (81%), заради водещата роля на въгледобива и енергетиката. Сходен пример би била и община Сопот с военните заводи, но данните са конфиденциални по правилата на НСИ. В цели 52 общини – при 46 година по-рано – повече от половината от работещите са наети в обществения сектор, като те са концентрирани в няколко района – в Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара Планина и Североизтока.
На обратния полюс са пет общини – Марица, Родопи, Божурище, Куклен и Лясковец – където делът на публичния сектор сред наетите е под 10%, а в други 26 общини той е под 20%. Тенденцията обаче е броят на общините, където частният сектор има толкова силен превес, да намалява. Сред областните центрове най-често делът на обществената заетост гравитира около 20%, но в икономически по-слабо развитите (Видин, Монтана, Силистра) надхвърля 30%.
В 222 общини възнагражденията в обществения сектор надхвърлят тези в частния, като най-голямото разминаване се наблюдава в Козлодуй заради АЕЦ. В още шест общини съотношението е под 50%, като освен енергийния център Раднево останалите се отличават със сравнително слабо икономическо развитие. Нарастващото преимущество на обществения сектор създава сериозни предизвикателства пред регионалната икономика. В голяма част от страната държавната работа се превръща в по-привлекателна алтернатива на частната заетост. Това затруднява привличането на кадри от бизнеса, ограничава възможностите за нови инвестиции и в дългосрочен план отслабва потенциала за икономически растеж, пише в анализа.
Всичко това подчертава необходимостта от спешна реформа в дейността на местната власт – както в посока съкращаване на броя на общините, така и във финансовата независимост към повече собствени приходи и фискална децентрализация, препоръчват експертите на ИПИ. И обръщат внимание съкращенията да не засягат само централната администрация, а и териториалните звена.
