Съуправителят на „Лечебни заведения Медика“ Алисе Муртезова, която заедно със семейството си са основен спонсор на ТСК-Русе, коментира въпроса около финансирането на българските щангисти за предстоящото световно първенство в Китай. Повод за реакцията ѝ е информацията, че към момента финансиране е получил само клубът на Карлос Насар.
ОТНОСНО финансирането на подготовката и участието на българските състезатели по вдигане на тежести на Световното първенство в Нинбо, Китай
Обръщам се към медиите като съуправител на Лечебни заведения „МЕДИКА“ и като човек, който заедно със семейството си от години подкрепя и подпомага Българската федерация по вдигане на тежести (БФВТ) и ТСК – Русе.
През годините имах възможност отблизо да видя колко усилия, постоянство и лична отдаденост стоят зад подготовката на един състезател, който предстои да представя България на голям международен форум.
Повод за настоящото обръщение е ситуацията около държавното финансиране на подготовката и участието на българските състезатели в предстоящото Световно първенство по вдигане на тежести в Нинбо, Китай, което ще се проведе от 27 октомври до 8 ноември 2026 г.
Към момента, по информацията, с която разполагаме, държавно финансиране за подготовката и участието в първенството е осигурено единствено за Карлос Насар чрез клуба, който представлява.
На 4 август 2026 г. новоизбраният президент на Федерацията Асен Златев и представители на клубовете по вдигане на тежести от страната са провели среща в Министерството на младежта и спорта. Тогава е било заявено, че клубовете, чиито състезатели ще представят България на Световното първенство в Китай, следва да подготвят целеви проекти, въз основа на които да бъде осигурено необходимото финансиране.
На 17 август 2026 г. трите клуба от Пловдив, Варна и Русе, които имат състезатели за Световното първенство, са подали своите целеви проекти. Към 1 септември обаче с тях не са били сключени договори за целево финансиране.
В резултат на това състезателите на ТСК – Русе Ангел Русев, Дениз Данев и Иван Димов, както и на СК „Титан – Варна“ Христо Христов, продължават подготовката си в своите клубове, докато финансиране е осигурено единствено за Карлос Насар чрез неговия клуб.
По информация, с която разполагаме, преди отпътуването за Китай е предвидена 10-дневна лагерна подготовка за климатизация на българските състезатели за Световното първенство в Нинбо, която трябва да започне на 17 октомври 2026 г.
Това поставя остро въпроса за навременното осигуряване на необходимите средства. Още повече че пловдивският клуб се е отказал от участие в световната надпревара поради липса на средства.
В тази връзка смятам, че обществото и спортната общност имат право да получат ясни отговори на няколко въпроса:
Какви са конкретните критерии и редът, по които се разглеждат и одобряват целевите проекти на клубовете, чиито състезатели ще участват в Световното първенство в Китай? Има ли сред тези критерии значение датата на подаване на проекта и ако да – кога и по какъв начин клубовете са били информирани за това условие? Възможно ли е единствено обстоятелството, че даден клуб е подал проекта си по-рано, да бъде основание неговият състезател да получи финансиране, докато други състезатели, които също са част от българското представителство на Световното първенство, все още очакват такова? Какви са причините за различния етап на финансиране на състезателите, които предстои да представят България на един и същи световен форум? Какви са конкретните действия, които се предприемат, за да бъде осигурено навреме финансирането за планираната лагерна подготовка?
Не бих искала да допускам, че в случая е налице различно отношение към отделни състезатели. Не поставям под съмнение и правото на Карлос Насар да получи необходимата подкрепа за подготовката си.
Напротив – всеки български състезател, който предстои да представи страната ни на световен форум, трябва да има възможност да се подготви по най-добрия възможен начин.
Въпросът е защо към настоящия момент не всички състезатели, които ще застанат под българския флаг в Нинбо, имат еднаква яснота относно финансовата подкрепа за своята подготовка.
В момента, в който състезателите трябва да мислят единствено за тренировките и представянето си, те са поставени в ситуация на несигурност – ще има ли средства, кога ще бъдат осигурени и ще могат ли да проведат планираната лагерна подготовка.
Това не е въпрос само на финансов ресурс. Това е въпрос на равнопоставеност, предвидимост, доверие в системата и отношение към българските спортисти, които предстои да представят страната ни на международната сцена.
Именно затова смятам, че темата заслужава публичност и ясен отговор пред спортната общност и обществото.
Като човек, който от години подкрепя ТСК – Русе и БФВТ, бих искала да вярвам, че в случая не става дума за противопоставяне между клубове или състезатели, а за административен въпрос, който може да бъде своевременно изяснен и решен.
Очаквам институциите и отговорните страни да дадат публична информация относно критериите, процедурите и конкретните действия по финансирането на подготовката на българските състезатели за Световното първенство в Нинбо.
02.10.2026 г.
гр. Русе
С уважение,
Алисе Муртезова
Съуправител на Лечебни заведения „МЕДИКА“
