Датата 15 септември за всеки от нас без колебание означава начало на учебната година. Но тази дата не винаги е била закон. Във времената на Възраждането, учебната година не е имала фиксиран старт.
През 18 и началото на 19 век в килийните училища децата започват занятия според ритъма на живота. Някъде учат само през зимата, когато работата по нивите спира. A другаде - почти през цялата година. Всичко зависи от общността, от учителя и от ежедневието на хората. Така е и в първите години след Освобождението.
Първият опит за ред идва през 1897 година. Тогава професор Марин Дринов определя 1 септември за начало на учебната година. Само година по-късно държавата урежда и продължителността на обучението - 10 месеца в градовете и 7-8 в селата, за да могат децата да помагат в земеделската работа.
Близо 20 години по-късно, на власт идва Александър Стамболийски и Българският земеделски народен съюз. Така, през призмата на селското ежедневие, първият учебен ден се премества от 1 на 15 септември. По съвсем практична причина - децата трябва първо да участват в прибирането на реколтата и чак след това да бъдат ученици.
А към днешна дата повечето български деца учат за работата на полето само от учебниците. Но старта на училищния им живот продължава да се влияе пряко именно от земеделската работа.
