В България социално-икономическият произход е ключов фактор за образователните шансове на децата. У нас той обяснява 14% от различията в резултатите по природни науки през 2025 г., при средно 12% за страните от ОИСР. Учениците от по-непривилегировани семейства постигат значително по-слаби резултати, а разликата спрямо най-привилегированите им връстници достига 101 точки по природни науки. Това е един от горчивите изводи на PISA 2025.
PISA отделя сериозно внимание социално-икономическата среда като един от най-важните фактори за образователните резултати на учениците. Дали един ученик е привилигерован или не се уточнява чрез Индекса на икономическия, социалния и културния статус. Той позволява учениците от всички държави, участвали в изследването, да бъдат поставени на една и съща социално-икономическа скала. Така може да се сравнява представянето на ученици с близък социално-икономически профил в различни държави.
В България 36% от учениците - най-големият дял - попадат в горната четвърт на международната социално-икономическа скала. Това означава, че те са сред най-привилегированите участници в PISA 2025. Средният им резултат по природни науки е 476 точки. Ученици със сходен социално-икономически статус в Сингапур, Тайван и Макао обаче постигат значително по-високи резултати.
Индексът може да се използва и за подреждане на учениците във всяка държава - от най-непривилегированите до най-привилегированите. Така те се разделят на четири равни групи от по 25%.
Резултатите за България показват съществени разлики. Младежите у нас в най-благоприятно социално-икономическо положение - горните 25% - изпреварват най-непривилегированите 25% със 101 точки по природни науки. Разликата е по-голяма от средната за страните от ОИСР, която е 85 точки. Между 2015 и 2025 г. разликата в резултатите по природни науки между най-привилегированите и най-непривилегированите ученици в България остава стабилна. За същия период средната разлика в страните от ОИСР намалява. В България резултатите се понижават приблизително в еднаква степен както сред учениците в по-благоприятно положение, така и сред тези в по-неблагоприятно.
По четене разликите между най-богатите и най-бедните ученици у нас е 89 точки (при 77 т. за ОИСР), а по математика - 91 точки, при 83 т. за ОИСР.
Академична устойчивост
Въпреки неблагоприятното си социално-икономическо положение, 12% от най-уязвимите български ученици попадат в най-горната четвърт по резултати по природни науки. Те могат да бъдат определени като академично устойчиви ученици - въпреки ограниченията, свързани със социалния им статус, те постигат отлични резултати спрямо връстниците си в собствената си държава.
Средно за страните от ОИСР 12% от учениците в неравностойно социално-икономическо положение също попадат в най-горната четвърт по резултати по природни науки.
