Чак след угощението се е сетил, че цените не му допадат...
В края на зимата на 2025 г. се пръкна идея, обратната на "гениална" - всеки четвъртък да се бойкотират големите супермаркети. Или, както им казват накратко, веригите.
Хрумването, и без това лишено от особен смисъл, бързо се изроди в пародия, понеже "бойкотиращите" в сряда тъпчеха количките, както не ги тъпчат и преди Коледа, и като че ли едвам изтрайваха до петък, за да атакуват за нови провизии.
С бойкота на заведенията в България ситуацията се повтори като кофти виц.
Започна с жарки призиви и само с тях си и остана.
Масите по ресторантите наистина се поопразниха и из социалните мрежи плъзнаха първите кадри на опустели салони и тераси. Това обаче не е в степен, която ще преобърне сериозно положението - точно както и да не отидеш един ден до супермаркета няма да промени абсолютно нищо.
Нещо повече, потребителите като че ли стръвно търсеха извинение все пак да отидат да ядат и пият навън. Имали повод, имали годишнина, петък е, преведоха заплатите...
И, по съвсем естествени, почти природни закони, цените не мръднаха и с цент надолу. Даже напротив, летят още повече към небесата. Плъзваш поглед из платформа за доставка на храна и веднага се набиват на очи салати за по 15 евро, бургери за по 20, таратор за 4-5 евро.
Ех, тоя златен таратор! Един ден легенди ще се пишат за него, помнете ми думата.
Някой ще остави деликатно книгата с есета на Мъри Ротбард и ще каже: Пазарът реши! И ще е прав.
Засега пазарът решава, че цените по заведенията не са съвсем непосилни. Или смята, че кефът цена няма. Или и двете едновременно.
Нямаше да е лошо, ако не се образуваха две вселени, които, точно по правила като от Marvel, си съществуват паралелно. В едната вечер е трудно да си намериш място в определени ресторанти, обикновено известни с донякъде съхранено съотношение между цена, качество и вежливо обслужване.
В другата, която битува онлайн, потокът от касови бележки, наснимани с престорено възмущение, не секва.
Да, 7 евро за една шепичка картофи соте е неразумно много. Но очевидно са изчетени в менюто, поръчани и заплатени. Тогава за какъв бойкот въобще можем да говорим, като изглежда така, сякаш една прослойка хора непрекъснато се хранят навън, само че като в оня руски виц - с погнуса.
Ок, не искаме да се лишим от глезотии като ходенето по заведения, в същото време не искаме да осъзнаем, че те ще стават все по-голям лукс.
Като южняци ни е трудно да вникнем във факта, че в някои държави вечерята в ресторант е специално преживяване вместо банално ежедневие. Там няма горчиви закани за бойкот, понеже потребителите отдавна са осъзнали цената на готовата храна и обслужването.
Може би точно това е най-трудното за преглъщане. Не тараторът за 5 евро и не, че заведенията са станали прекалено скъпи, а че ходенето по тях постепенно се превръща в лукс, от който още не сме готови да се откажем.
Или сме готови, но само на думи.
