Вчера 2 септември, в Русе се проведе протест срещу отровите в дивата природа. Той беше по инициатива на група граждани, в подкрепа на протести , организирани от Българско дружество за защита на птиците в София и Пловдив, като отзвук на случая с отровените лешояди в ПП „Централен балкан" преди около две седмици. Тогава загина и единственият брадат лешояд в България, който бе пуснат на свобода след дългогодишни усилия за възстановяване на вида , които се води изчезнал в България преди близо 60 години.
Хората сме част от природата, едно цяло сме с нея и допуснем ли с дейността си да я увредим, да я унищожим, това ще повлияе зле и на нашия живот и здраве, каза Мяна Досева. Поставянето на отровни примамки е срещу мечките и вълците, но никога не е сигурно кой ще пострада от тях, подчерта тя. Досева допълни още, че отровата може да попадне в почвата, водата, може да загинат други диви животни, както в случая, могат да пострадат и хора, може да засегне всеки от нас. Даниела Петрова говори за значението на лешоядите като едни от най-полезните животни, не напразно наричани санитарите в природата, те биха спестили на държавата много средства за ветеринарно медицинска превенция и екарисажна система.
Михаил Михов припомни, че са многобройни случаите през годините на умъртвени дори цели колонии на лешояди само с едно отровено животно. „Това не се случва за пръв и няма да е последен път. Имаме нужда от изключителна гражданска чувствителност към тези проблеми!" подчерта Михов, който е планински водач и организатор на многобройни протести и акции в защита на природата на България. Той спомена за един феномен или закономерност за нашата държава, а именно, че в България е един от най-първите закони в Европа, който забранява убиването на лешояди, през 1897 година княз Фердинанд обнародва Закон за лова и това е първият закон за България, който разглежда полезни птици и едни от тях са лешоядите и се забранява техният отстрел, убиване и умъртвяване. През годините обаче биват загубени много от тях, докато накрая през 70 те години някои напълно изчезват и сега след около 55 години се завръщат след огромни усилия на природозащитната общност. „Затова ние сме длъжни да участваме в процесите, да следим , да сме нетърпими към това, което се случва."
Исканията към институциите около, които се обединиха присъстващите бяха тези обявени от Българско дружество за защита на птиците:
· Налагане на най-тежките санкции, предвидени в закона, на извършителя на престъплението, при което бяха отровени 8 лешояда в НП "Централен Балкан".
· Повишаване на предвидените наказания за убиване на видове, защитени от Закона за биологичното разнообразие
· Инкриминиране на използването и поставянето на отровни примамки в дивата природа.
Русенци формулираха още едно искане: провеждане на широки информационни и образователни кампании сред обществото за проблема и за мерките, които ще предприемат за решаването му.
Коментираха се и идеи, свързани с това, че трябва да се обезщетява финансово от държавата за всяко загубено селскостопанско животно, както е в други европейски държави; да не се изплащат субсидии на животновъди в чието пасище са намерени отровните примамки; да се увеличат границите на природните паркове.
На протеста символично присъства и египетски лешояд , който гнезди в ПП „Русенски лом" , представен чрез ръчно изработен костюм от организаторите и с радост облечен от малкия Ради.
В заключение и с благодарност към присъстващите, Мяна Досева каза, че гражданската активност и натискът върху институциите е от съществено значение по проблемите да се работи по-ангажирано и те да бъдат решавани.
