България продължава да бъде транзитна държава. Сред основните направления е трафикът на големи количества марихуана към Турция, както и на прекурсори и кокаин през пристанищата и сухопътните пунктове.
За вътрешния пазар все по-често се използват малки пратки и електронна търговия.
„Най-вече синтетичните канабиноиди, синтетичните опиоиди и последните негативни тенденции в употребата на наркотици, като фентанил, неговите аналози и по-силните вече нитазени.“
Сред най-тревожните тенденции са новите синтетични опиоиди.
„Да, нитазените и орфините са повече от 100 пъти по-мощни от фентанила.“
Бакалов уточни, че засега тези вещества не са навлезли масово на българския пазар, но институциите следят тенденциите. Опасността е и в смесването им с други наркотици, без потребителите да знаят.
„Достатъчно е да имате един грам, за да направите няколко хиляди дози, което е доста добър стимул за самите наркотрафиканти.“
Паралелно с традиционните методи се развиват и дигиталните канали.
„Вече 2–3 години се въртят в медийното пространство начините на трафикиране, използването на чатботове с различни Telegram приложения.“
При тези схеми контактът между участниците във веригата е минимален, което затруднява разследванията.
---------------------------------------------------------
74 нови опиоида от 2009 г. до 2022 г.
От 2009 г. до 2022 г. на европейския пазар на наркотици са се появили общо 74 нови опиоида. Системата на ЕС за ранно предупреждение официално съобщава за един друг нов синтетичен опиоид през 2022 г. и за още три през първите четири месеца на 2023 г.
През последните пет години се наблюдава значителна промяна във видовете опиоиди, докладвани в системата на ЕС за ранно предупреждение за нови психоактивни вещества. Мощните бензимидазолови опиоиди, по-специално нитазенът, са придобили превес над производните на фентанила.
