България отделя около 4,5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за образование. Този дял е близък до средния за Европейския съюз (4,6%) и изпреварва показанията на съседни държави като Гърция (3,4%) и Румъния (2,9%). Данните на Евростат обаче разкриват, че когато разходът се изчисли на един ученик или студент, страната ни остава сред последните в ЕС, предава БГНЕС.
Според данните за 2022 г. средният разход от публични и частни източници за един учащ в България е 3311 евро годишно. За сравнение в Румъния сумата е 2337 евро, в Гърция — 3646 евро, докато в Дания достига 14 673 евро, а в Люксембург — близо 25 000 евро.
Разминаването между процента от БВП и реалните средства показва, че делът от икономиката не е достатъчен показател за ресурсите в системата. Върху крайната сума влияят размерът на БВП, броят на учащите, демографията, разходите за труд и ценовите равнища.
Сумата от 3311 евро представлява среден показател за издръжката на системата, а не директно финансиране за всяко дете. В изчислението влизат разходите за учителски заплати, поддръжка на сгради, оборудване, учебни материали и други оперативни дейности.
Експертите отбелязват, че четирикратно по-високият разход в Дания или почти седемкратно по-високият в Люксембург не гарантира автоматично пропорционално по-добри образователни резултати. Освен общия обем на финансирането, от ключово значение е ефективността при разпределянето на средствата — за квалификация на преподавателите, технологии, материална база и подкрепа за изоставащи ученици.
