Двама основни фаворити за следвоенна Украйна
Докато медиите и новините държат общественото внимание фиксирано върху събитията на фронта, аналитичните центрове във Вашингтон и Лондон отдавна проиграват геополитическите сценарии за деня след войната. В техните анализи фокусът вече е изместен към въпроса кой и как ще поеме управлението на Украйна в момента, в който оръжията млъкнат.
От всичко, което изчетох в анализите на водещите тинк-танкове (Carnegie Endowment for International Peace, Chatham House и Atlantic Council), стигам до извода, че за западните партньори политическият капитал на Зеленски е изчерпан. Струва ми се, че не само за американците, но дори за англичаните и европейците, Зеленски излиза от голямата игра.
Причината е една, но изключително сериозна: жестоката ерозия на доверие заради корупционните скандали в екипа на Зеленски. Разкритията на Националното антикорупционно бюро (НАБУ) - орган, създаден и подкрепян от САЩ - удариха директно най-близкия му кръг. Както отбелязва Atlantic Council, това беше най-тежкият тест за корупция. Западните доклади казват, че обществената подкрепа за Зеленски спада както вътре, така и извън страната. Изследване на Kyiv International Institute of Sociology и данни, цитирани от Chatham House, показват, че над 60% от украинците искат нов президент. Извън Украйна международният му образ също бързо избледнява. Дори в ключови съюзници като Полша проучванията на общественото мнение показват драстичен спад в доверието към него (над 70% неодобрение), подхранван от историческите конфликти, търговските спорове и умората от войната сред европейските общества.
Само ще добавя, че от няколко седмици насам западната преса разчупи едно дългогодишно табу. Медии като CNN, BBC и Associated Press започнаха все по-усилено и открито да отразяват така наречената „бусификация“ - уличните хайки, побоищата, принудителното мобилизиране на мъже от улиците, протестите на майки и съпруги и физическите сблъсъци по градовете. Фактите и кадрите за насилствена мобилизация, които допреди месеци се замитаха под килима, днес се анализират от водещите медии на Запад като кризисен индикатор за социален разпад и дефицит на жива сила. Сам по себе си фактът, че на тази тема изведнъж се даде пълна гласност, е знак, че западният защитен чадър над Зеленски се пропуква.
Само в България троловете на Мирчев героично продължават да лъжат, че десетките хиляди видеа с пребити и бусифицирани украински мъже и момчета, са вражеска пропаганда,,
Когато един лидер изчерпи потенциала си, големите играчи подготвят алтернативи. В анализите на Carnegie Endowment и Chatham House вече ясно се очертават двама основни фаворити за следвоенна Украйна. И двамата са бивши близки съратници на Зеленски, отстранени от офиса на президента под официалния претекст за вътрешни реорганизации, но най-вероятно заради скока в рейтинга им и опасението, че се превръщат в конкуренти за властта.
Михайло Фьодоров: Технократът, близък до Силициевата долина, създател на дигиталната платформа „Дія“ и проекта за военни дронове. Конфликтът му със Зеленски и публичните му критики срещу системната корупция в Украйна (включително вчерашното интервю) го позиционират идеално в очите на Вашингтон. Той е чистият реформатор, който говори езика на Запада.
Валерий Залужни: Макар Зеленски да го „неутрализира“ временно, пращайки го посланик в Лондон, докладите на западните аналитични центрове са категорични, че Залужни остава най-популярната фигура в страната. Със своите над 70% рейтинг на доверие, бившият главнокомандващ е единственият, който обединява армията и цивилното население. За Запада той е политическата котва и естественият кандидат за обединител.
Така че ще видим. Войната все още се води на терен, но бъдещият геополитически шахмат на Украйна вече се играе с няколко хода напред.
