Днес стават 100 дни на власт за правителството на Румен Радев. Това е първият от почти 30 години кабинет със самостоятелно парламентарно мнозинство. Радев и министрите положиха клетва на 8 май.
ПП ГЕРБ заяви, че 100-дневният период на политически толеранс към правителството на Румен Радев е приключил и оттук нататък партията ще оценява управлението спрямо собствените му обещания, заявени приоритети и постигнати резултати.
В позиция на партията се посочва, че след първите 100 дни кабинетът вече носи пълна отговорност за решенията си в областта на бюджета, цените, кадровата политика, външните отношения и реформите.
От ГЕРБ поставят на първо място състоянието на публичните финанси. Според партията правителството е започнало управлението при дефицит от 5,7% от БВП, като първоначално е обяснявало ситуацията с наследството от предишната власт. След внасянето на собствен бюджет обаче решенията за разходите, дефицита и дълга вече са изцяло отговорност на настоящото управление, заявяват от формацията.
Критики има и към забавянето на управленската програма, която според ГЕРБ се е появила практически на стотния ден от мандата. Партията смята, че след години на критики към начина, по който се управлява България, Румен Радев е трябвало да представи по-бързо конкретен план за действията на кабинета.
От ГЕРБ атакуват и кадровата политика на правителството, като посочват извършените смени в администрацията и публичните структури. Партията признава правото на всеки кабинет да сформира собствен екип, но настоява, че смяната на ръководители сама по себе си не представлява реформа. Според формацията трябва да бъдат показани конкретни резултати по отношение на прозрачността, ефективността и независимостта на институциите.
Цените са друг основен акцент в позицията. От ГЕРБ припомнят, че овладяването им е било обявено за приоритет и настояват правителството да покаже какъв реален ефект са имали предприетите проверки, комисии и други мерки върху разходите на домакинствата.
Партията отправя критики и към външната политика, като настоява България да има ясни и предвидими позиции в условията на международни конфликти. Според ГЕРБ отстояването на националния интерес предполага самостоятелност, но не и непоследователност пред партньорите и съюзниците на страната.
По отношение на реформите формацията настоява след първите 100 дни да бъдат представени конкретни срокове, законодателни промени, отговорни министри и измерими резултати в съдебната система, администрацията, здравеопазването, образованието и дигитализацията.
От ГЕРБ подчертават, че кабинетът разполага с парламентарно мнозинство, бюджет и необходимите инструменти за управление и затова вече не може да обяснява липсата на резултати с действията на предишни управляващи.
„Първите 100 дни бяха кредит на време. Оттук нататък вноските се плащат с резултати“, е основното послание в позицията на партията.
Според ГЕРБ след изтичането на този период Румен Радев вече не може да бъде разглеждан като алтернатива на властта, а като човек, който носи пряка отговорност за управлението на страната.
„Демократична България“ даде силно критична оценка на първите 100 дни от управлението на кабинета „Радев“, като обвини правителството, че вместо обещаната промяна възпроизвежда досегашния модел на управление и създава нови икономически и политически рискове.
В позиция на формацията се припомня, че Румен Радев е поел властта с безпрецедентно мнозинство и високи очаквания за овладяване на цените, модернизация на икономиката, демонтаж на олигархичния модел и възстановяване на държавността.
От „Демократична България“ подчертават, че са започнали мандата като конструктивна, но твърда дясна опозиция, готова да подкрепя реалните реформи, но и да се противопоставя на действия, които според тях представляват имитация на промяна или връщане към стари практики.
След първите 100 дни партията обобщава оценката си с няколко основни критики: повече дълг и данъчна тежест вместо реформи, кадрова подмяна вместо демонтаж на зависимостите, управленска програма без достатъчно измерими цели, отслабено влияние на България във външната политика и задълбочаване на общественото разделение.
Според ДБ едно от най-силно заявените обещания на правителството, овладяването на цените, не е изпълнено.
От формацията смятат, че правителството е избрало бюджетна политика с повече разходи за администрацията и силовия сектор, висок дефицит и недостатъчно структурни реформи. Според тях този модел увеличава риска от по-висок дълг, осигурителна и данъчна тежест за средната класа и икономически активните граждани.
Партията предупреждава, че ценовият натиск не може да бъде ограничен чрез административни послания и проверки, а чрез конкуренция, ефективни регулатори и устойчиви публични финанси.
Втората голяма критика е насочена към обещанието за демонтаж на олигархичния модел.
Според ДБ смяната на едни политически и административни фигури с други не означава премахване на старите зависимости. Партията твърди, че влиянието върху службите, регулаторите, здравеопазването, енергетиката и държавните дружества не е премахнато, а се пренарежда.
Като особено показателен пример се посочва здравеопазването. Според формацията назначенията в Министерството на здравеопазването, НЗОК, парламентарната здравна комисия и медицинския надзор не са част от видим план за прекъсване на корупционни зависимости.
От ДБ предупреждават, че повече публично финансиране и по-силна централизация без промяна в механизмите на управление няма да доведат до реална здравна реформа.
Партията критикува и представената около стотния ден управленска програма.
Според ДБ в нея липсват достатъчно ясни изходни показатели, измерими критерии за успех и публичен механизъм за отчетност. От формацията настояват всяка реформа да бъде обвързана не само със срок, но и с конкретен резултат, по който обществото да може да оценява изпълнението ѝ.
Сериозна част от позицията е посветена на външната политика.
Според „Демократична България“ кабинетът превръща отсъствието от определени международни формати в демонстрация на суверенитет, но на практика така намалява възможностите на страната да влияе върху решения, засягащи европейската сигурност, отбраната, Черноморския регион и бъдещата архитектура за сигурност.
Формацията критикува дистанцирането от инициативите за следвоенната сигурност на Украйна и от формати за обща противовъздушна отбрана.
Според партията защитата на националния интерес изисква активно участие в общите европейски политики, които са свързани не само със сигурността, но и с инвестициите и икономическото развитие.
От ДБ отправят критики и към противоречивите сигнали към САЩ, Турция и Русия, които според тях създават впечатление за непредвидимост във външната политика.
От формацията обвиняват правителството и в задълбочаване на политическото противопоставяне в страната.
Като пример се посочват изявленията на премиера след убийството на Георги Кузев в Пловдив. Според ДБ вместо да бъде представен конкретен план за противодействие на радикализацията и да бъде потърсена отчетност от службите, отговорността е била политически прехвърляна към опозицията.
Партията предупреждава, че подобна реторика не противодейства на радикализацията, а може допълнително да засили общественото разделение.
„Демократична България“ отправя критики и за отношението на представители на управляващите към обществените медии.
Според партията противопоставянето между БНТ и БНР и оценяването на това кои медии спазват определени стандарти създава риск властта да започне да определя кои медии са „правилни“.
От ДБ настояват, че обещанието за освобождаване на обществените медии от политически контрол трябва да бъде изпълнено чрез гаранции за независимостта им, а не чрез публични оценки от представители на управляващото мнозинство.
Последният основен акцент е състоянието на прокуратурата и съдебната система.
Според формацията публичното недоволство от зависимостите в системата не е достатъчно, когато правителството разполага с широко политическо мнозинство. Партията настоява за конкретна оценка на проблемите, законодателен план и реални действия за гарантиране на разделението на властите, отчетността на прокуратурата и независимостта на съда.
„Демократична България“ заявява, че ще продължи да бъде коректив на едноличната власт и ще засилва опозиционната си роля.
Според формацията избирателите не са дали мандат за „нов управител на старата система“, а за нейното действително преобразяване.
