На 15 август православната църква отбелязва един от най-големите християнски празници - Успение на Пресвета Богородица.
Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на "успението ѝ". Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, а на Малката Богородица се чества рождението на Христовата майка.
Света Богородица е покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. Тя е носителка на божественото женско начало, въплъщавано в епохата на езичеството от Великата богиня майка.
Според Светото писание това е денят, в който на 64-годишна възраст Божията майка напуска земния живот и отива при сина си. Три дни по-рано, докато се молела в Елеонската планина, при нея се спуснал Архангел Гавраил и ѝ съобщил, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство. Тя приела с радост вестта.
Последното пожелание на Божията майка било да види още веднъж преди смъртта си Светите апостоли заедно. Желанието ѝ се сбъдва и по чудодеен начин те се явяват пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
На третия ден Исус Христос, обкръжен от ангели, слиза да вземе душата ѝ. Богородица е погребана в пещера край Гетсимания, а входът е затиснат с камък.
Три дни след кончината ѝ гробницата е намерена празна. Вътре останала само плащеницата ѝ, тъй като светицата възкръснала.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни".
В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави въздигане на хляба.
Имен ден празнуват кръстените с имената Мария, Мара, Мариам, Мариан, Мариана, Мариела, Мариета, Марийка, Марин, Марина, Марио, Мариян, Марияна, Маруся, Марян, Маша, Мика, Мима, Мими, Мирела, Панайот, Преслава, Преслав.
