Четири индикатора с равна тежест вероятно ще оформят новата формула за определяне на минималната заплата. Това стана ясно днес от обяснения на синдикатите и работодателите след втория кръг от преговори в работната група, натоварена да изработи нов механизъм за определяне на най-ниското възнаграждение за страната.
Очакването на синдикатите е да се стигне до 670-680 евро минимална заплата за 2027 г., каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Работодателите обаче очакват много по-малко. Според сметки на АИКБ реалистичният ръст е 5-6%, което означава нов размер от около 650 евро. Добри Митев от БСК днес също обяви, че ръстът ще е едноцифрен. И двете страни се кълнат, че конкретни числа на този етап не са обсъждани в работната група.
Индикаторите, които ще получат по 25% тежест във формулата са:
– ръст на индекса на потребителските цени в малката потребителска кошница;
– общо равнище на работните заплати в страната и тяхното разпределение, като тук се върви към измерване през медианната заплата и нейния ръст;
– ръст на средната годишна брутна заплата;
– дългосрочен ръст на производителността на труда.
Въпреки че всичко изглежда почти ясно, спорове има. Малката потребителска кошница не се приема като меродавен показател от синдикатите, поради което има разбирателство тя да се приложи само тази година поради липсата на време. Междувременно НСИ смята, че следващата година ще може да разработи методика за измерване на издръжка на живота, така че този нов индикатор да влезе в определянето на минималната заплата за 2028 г.
Още няма съгласие и за прилагането на медианната заплата, което е нещо различно от средната. Тук също се очаква любопитно развитие, защото НСИ очаква да започне да измерва и този показател регулярно от следващата година. Досега такова изследване се правеше веднъж на 4 години чрез мащабно проучване сред фирмите. "За да смятаме медианна заплата, трябва да разполагаме с индивидуалните заплати на всеки един служител и работник в България", коментира вчера по този повод председателят на НСИ Атанас Атанасов. Това, според него, ще стане възможно благодарение на новия електронен регистър на НАП с единните трудови записи.
Другият спор е за какъв период да е производителността на труда – за една година назад, за пет или за седем.
Доста спорове се очертават и около споменатия от Гълъб Донев показател за адекватност на минималната заплата – това е различна процедура от определянето на самото възнаграждение и ще се прави веднъж на четири години, като според Донев ще се ползва 50% от средната основна заплата. Това обаче е показател, който сега не се наблюдава регулярно – националната статистика ползва брутни възнаграждения, в които влизат и допълнителните плащания, добавката за клас и т.н. Основната заплата е по-нисък индикатор.
Добри Митев от БСК коментира днес, че за целта ще се ползва новият регистър на заетостта, който обобщава единните трудови записи, заместили трудовите книжки. Пламен Димитров от КНСБ обаче заяви, че "няма никакво такова съгласие и ние никога няма да го дадем". "Това не е надежден механизъм, не е ясно как този регистър работи, той е от два месеца в сила, не е ясно кой го наблюдава, кой контролира бизнеса дали регистрира реална заплата", коментира Димитров.
