На пазара се предлагат всякакви наркотици, а възрастта, в която се пробват за първи път, спада. Проблемите на децата с дрогата не получават обществена видимост в България, освен ако не се стигне до насилие, побой, тежка катастрофа или друга криминална проява. Много повече медиен шум се вдига за райския газ, към който няма пристрастяване, но има тежки странични ефекти като халюцинации, объркване, загуба на съзнание и други.
Колко голям е проблемът в България
Според данните от последния доклад на ESPAD (European School Survey Project on Alcohol and Other Drugs), публикуван през 2020 г., 19% от учениците в България са опитали наркотик поне веднъж в живота си - при 17% средно за Европа. 17 на сто от българските ученици са употребили канабис поне веднъж при средно 16% за Европа, 2.6% екстази - при средно 2.3% за Европа, 3.1% амфетамини - при 1.7% за Европа, 2.2% метаамфетамини, докато средното ниво за Европа е два пъти по-ниско.
Средно за страната 13.3% от учениците в 9-12 клас са употребявали дрога поне веднъж през последните 30 дни, като най-висок е този дял в София (20.6%), следвана от Русе (17%), Габрово (15.9%) и Варна (15.7%).
Доклад на българския Национален център по обществено здраве и анализи за 2022 г. показва, че според проучвания на ученици от 5-7 клас в градовете Велико Търново, Разград и Хасково между 1.5-2.5% от децата на тази възраст вече са пробвали дрога и в много случаи за първи път на 10-годишна възраст. Най-честите причини, които децата посочват, са скука, поради любопитство и за разнообразие, заради приятели в компанията.
Превенцията - има ли я?
Какво казват учителите на родителски срещи, когато става въпрос за дрога? “Разпространяват се наркотици в училище, следете си децата”. Какво прави полицията за превенцията? Отчита дейност, обяснявайки в някой учебен час за опасността от употреба на наркотични вещества. Този тип беседи, както и за трафика на хора, са записани в Националната програма на МВР “Предпазване на младите хора от престъпления”. Не е ясно как МВР измерва ефективността от беседите сред младежи, които често имат повече информация за новите дизайнерски дроги от беседващите с тях.
Държавата финансира и превантивно-информационните центрове (ПИЦ) по наркомании в 27-те областни градове, а от МЗ обясниха как действат т.нар. програми за универсална превенция, разработени в рамките на Националната стратегия за борба с наркотиците 2020-2024. През учебната година за учениците от пети, шести и седми клас са предвидени две родителски срещи и общо 5 занятия в часа на класния ръководител, на които децата се информират за видовете и последиците от рисковото поведение, не само от употребата на наркотици. За учениците от горните класове - осми, девети, десети и единадесети, занятията отново са пет, този път с експерти от ПИЦ и обучени за целта ученици. Колко ефективна е тази превенция лесно може да се проследи по данните за растящата употреба на наркотици сред учениците.
Проучване на Център за хуманни политики за финансирането на борбата с наркотиците в периода 2014-2019 г. показва, че българската държава подкрепя основно преследването им, като сериозно неглижира превенцията, лечението и психосоциалната рехабилитация, намаляването на вредите от употребата на наркотици.
За 6 години в страната са похарчени над половин милиард лева (538 784 091 лева) за борба с наркотиците, като само 44.5 милиона от тях са разходвани за намаляване на търсенето, което включва превенция, лечение и рехабилитация, социална грижа, намаляване на вредите от използването на наркотици. Останалата сума е отишла за репресия и контрол, борба с трафика и разпространението.
А зависимите и техните семейства да се оправят, както могат…
