За четиринадесета поредна година ИПИ изчислява индекса на местната данъчна тежест и за пореден път той достига рекордно висока стойност – 56.5 по скалата от 0 до 100. Индексът мери колко са високи четири ключови местни данъка – имотен, върху възмездно придобиване на имущество, автомобилен и патентен за търговия на дребно – във всяка община спрямо допустимите стойности според Закона за местните данъци и такси.[1]
Индексът расте, когато повишенията на данъчните ставки в различни общини са повече и по-големи отколкото пониженията. През 2026 година са покачени 128 ставки, което е втората най-висока стойност от 2014-та година насам, ако не броим 2019 г., когато се въвеждат екокомпонентите за автомобилния данък и това води до автоматично повишаване в много общини. Същевременно тази година са понижени и рекордните 66 ставки, но въпреки това общата тежест расте. Ако пък гледаме промените в общия индекс по общини, през 2026 г. стойността му расте в 86 общини и пада в 44. Промените в данъчните ставки следват известна цикличност – в началото на мандатите на общинските съвети повишенията са по-чести, а пониженията по-редки, но с наближаването на местните избори първите спадат, а вторите зачестяват[2].
На регионално ниво има сериозни различия в данъчната тежест. Докато в общини като Поморие, Царево и Павел баня отстоянието от максималните допустими ставки е много малко (стойност на индекса от близо 80 от 100), за други като Медковец и Калояново индексът е под 25 точки, т.е. те държат данъците си близо до допустимия минимум. Традиционно с най-високи местни данъци са туристическите общини, както и големите областни центрове, докато малките и рядко населени общини обичайно поддържат ниски ставки. С годините обаче почти всички общини постепенно увеличават всякакви данъци, с което това разграничение става по-малко видимо.
--------------------------------------------------------------------
[1] Индексът на местната данъчна тежест включва четири данъка, които генерират по-голямата част от собствените приходи на общините: 1) данък върху недвижимите имоти за юридическите лица, вариращ между 0,1‰ и 4,5‰ от данъчната оценка на имота според допустимото по ЗМДТ; 2) Данък върху възмездното придобиване на имущество със законово допустими граници от 0,1% до 3% от стойността на придобития имот; 3) Данък върху превозни средства и леки автомобили с мощност от 74 kW до 110 kW след отчитане на екокомпоненти за Евро 1 и Евро 2, като тук данъкът варира от 0.62 до 2.63 евро на киловат; 4) Патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м чиста търговска площ на обект с допустими граници от 1.02 до 10.23 евро на квадратен метър според ЗМДТ. Стойностите на четирите данъка за всички общини се нормализират по скала от 0 до 100, еквивалентни на допустимите минимални и максимални ставки по закон, а крайният индекс се пресмята като средноаритметичното на нормализираните ставки за всяка община.
[2] Макар и изборна, 2019 година е изключение заради въвеждането на екокомпонентите. Впрочем, това е и единствената година, в която местната данъчна тежест пада, въпреки всички случаи на повишена ставка. Причината е, че с въвеждането на компонента, допустимите граници на автомобилният данък също се изменят, а индексът мери разстоянието на ставката именно от тези граници.
