Синът на оръжейния производител Емилиян Гебрев - Христо Гебрев, наскоро придоби металообработващото предприятие "КПЗ-99" край Дряново за 16 млн. евро. Дружеството, което е доставчик на корпуси за боеприпаси, ще бъде разширено и с производство за граждански нужди. За изпълнителен директор беше избран Валентин Каменов, който пое поста от Митко Мандичев. Така Гебрев вече контролира 94.29% от дружеството, като продавачите включват Митко Мандичев (45.8%) и Симона Денчева (40.3%), както и Вероника Терлегкас, Райна Минчева и "Роял парк" с по-малки дялове. Останалите 5.71% от акциите остават пръснати сред стотина дребни акционери, влезли като собственици при работническо-мениджърската приватизация на завода. За закупения мажоритарен дял цената е малко над 16 млн. евро и е изцяло финансирана със собствени средства.
Заводът "КПЗ-99" край Дряново работи основно за военната индустрия, но може да произвежда и гражданска продукция. Освен в България продава и в чужбина. През последните години отчита постоянен ръст на оборота, като през 2025 г. общите приходи скачат с 92% до 9.3 млн. евро. Компанията стабилно е на печалба, която през миналата година нараства 2.5 пъти до 4.1 млн. евро. В дружеството работят 77 души към май 2026 г. "КПЗ-99" е създадено като Ковашко-пресов завод през 80-те години на миналия век. Произвежда метални изделия с приложения в различни области - авто- и жп транспорт, машиностроене, минна индустрия.
Един от основните му продукти през последните години са корпусите за различни видове боеприпаси, а сред клиентите са военните заводи "Емко" и "Дунарит" на Емилиян Гебрев, в които синът държи минимални дялове. Христо Гебрев има мажоритарно участие в "Елкотех- синхрон", което произвежда пластмасови и метални детайли и възли за продукти, свързани с отбраната, както и електрически разклонители и удължители като съпътстваща дейност. Други негови компании са "Пропъртис- СС", която се занимава с придобиване и отдаване под наем на недвижими имоти и автомобили, и
"Караш инвест", на която предстои да започне строителството на завод за взривни вещества край Смядово, област Шумен. Проектът се подготвя от години и трябваше да бъде вписан като стратегически обект от значение за националната сигурност, но заради политически спорове не получи такъв статут. Проектът премина успешно ОВОС в края на миналата година, а производството се очаква да започне в края на 2027 г. Проектът попадна в епицентъра на политически сблъсъци, след като през март 2024 г. икономическото министерство, тогава оглавявано от Богдан Богданов ("Продължаваме промяната"), предложи на Министерски съвет заводът на "Караш инвест" и подобен проект на "Ахелой ОПМ" да бъдат включени в списъка със стратегически обекти, които са от значение за националната сигурност.
Това щеше да им осигури защита и съдействие от страна на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) при охраната и предотвратяването на кибератаки, тероризъм и други такива престъпления. В последния момент обаче предложението беше оттеглено. Проектът все пак ще бъде изпълнен, макар и без специалната защита от ДАНС. На мястото навремето се е намирал най-големият такъв завод в Европа, но новият проект ще бъде разположен само на част от тогавашния терен. Общата площ на площадката е близо 1380 дка, а производство сега ще засегне около 106 дка.
През последните години компанията "Караш инвест" изкупи на части терена, който беше разпокъсан след закриването на стария завод. Оборудването също вече е готово. С решение по ОВОС от 4 декември 2025 г. местната екоинспекция одобри инвестиционното предложение, което е за изграждане на инсталация за производство на двуосновни (нитроестерни) барути за миномети, за артилерийски изстрели и за твърди ракетни горива. Предвижда се изграждане на съответните инсталации, на 12 нови сгради, в които да бъде разположено технологичното оборудване, както и реорганизация на наличните складове за съхраняване на опасни химични вещества и смеси, необходими за производствения процес, както и на произведената продукция. Технологичните процеси включват само механични процеси (смесване, сушене, формоване и т.н.) и не се предвижда химично превръщане. Максималният производствен капацитет на инсталацията ще бъде 6 тона/24 часа, съответно 1200 тона/година.
