Ентусиазмът след предсрочните избори достига плато, като оценката за посоката на страната спира да расте, а доверието в кабинета и в премиера намалява, преди още проекто-бюджет 2026 да е провокирал обществен отзвук след политическите и експертни реакции към
него.
▪ Румен Радев губи дял от имащите доверие, докато недоверието нараства. Видно е, че неутралните преминават границата в негативна
посока, вместо да остават по средата.
▪ Най-младите изглеждат най-разочаровани и това не е градски или партиен феномен, а показва равномерно разпределение по тип
населено място, като засяга част от електората на основната политическа сила.
▪ Въпреки спадащото доверие, ПБ минимално покачва електоралния си потенциал на базата на вече самоопределили се бивши нерешили
за кого да гласуват.
▪ ГЕРБ, ПП и ДБ не печелят нови привърженици, но втвърдяват редиците си на споделената негативна оценка за кабинета.
▪ Парламентът показва позитивна тенденция на възстановяване на доверието, в период на загуби за кабинета. Това може да се дължи на
нормализирането на политическото поведение и говорене от страна на партиите в отсъствието на антисистемни и склонни да се
радикализират малки формации.
▪ Досегашните популистки мерки не работят както може би се очаква. "Кошницата с грижа" разделя обществото, вместо да го обединява, а
аргументът за тежко финансово наследство има таван от около половината граждани и то преди да бъде публикуван проекто-бюджетът и
размерът на планирания нов държавен дълг.
Нагласи за партийна подкрепа при предсрочен вот сред заявилите, че ще гласуват
Въпреки проявленията на известен скептицизъм към действията на правителството и премиера, това не се отразява на електоралната подкрепа на Прогресивна България. Дори напротив. Отчитаме известен спад на нерешилите за коя формация да гласуват, които основно се насочват към най-голямата политическа формация. Резултатът е около 2% по-висок дял в сравнение с предходния месец.
Останалите политически сили не отбелязват съществени изменения в електоралната си подкрепа и до голяма степен остават на нивата на изборните си резултати от април.
Доверие в кабинета
За месец кабинетът губи 11 пункта нетен рейтинг, като ключовото е, че вече доверие декларират под 50% от българските граждани. Тук трябва да се има предвид, че резултатите отразяват обществените нагласи преди представянето на бюджетната рамка, която провокира широки политически и експертни реакции. Този спад се случва на фона на запазване на нивата на заплащане в публичните сфери, мерки срещу високите цени и почти цялостен отказ от провеждане на реформи с ясни фискални цели.
Доверие в политически лидери
Румен Радев остава не само най-одобрявания политик, но и с рекордни стойности за министър-председател на България. Въпреки това и тук се вижда известна двойна негативна тенденция на увеличаване на гражданите, които декларират недоверие, но и намаляване на хората, които вярват в премиера.
