Българска фуражна пшеница от Бургас се е предлагала на международните купувачи по около 247 долара на тон — 216 евро, по данни на ASAP Agri. В същите дни производители от Врачанско до Варненско съобщават на редакцията изкупни оферти между 140 и 170 евро, а септемврийският контракт за 2027 г. в Париж се търгува под тазгодишния — цена, в която е заложено очакването надбавката от блокадата да отпадне до следващата реколта.
Данните в текста са по сетълментите на Euronext от петък, 17 юли 2026 г. Доларовите цени са приведени в евро по референтния курс на ЕЦБ от същия ден — 1,1435 долара за евро; украинските гривни — по официалния курс на НБУ от средата на юли, около 51 гривни за евро.
Как затвори петъчната сесия в Париж
Преди два дни описахме как конфигурацията от 2022 г. се сглобява отново — блокада и на двата черноморски износителя, най-малката американска реколта от половин век, горивна криза в разгара на руската жътва — и оставихме отворен въпроса дали пазарът ще плати новата цена, или ще я надживее, както е надживявал всяка черноморска премия през последните четири години. Петъчната сесия даде междинен отговор. Петъчната сесия даде междинен отговор. В четвъртък, в деня на публикацията ни, септемврийският контракт за мелничарска пшеница на Euronext отстъпи с 1,50 евро до 230,00 евро на тон: след най-силната седмица от началото на войната с Иран част от търговците продадоха, за да приберат натрупаната печалба, и надмощието за един ден премина у продавачите. Отстъплението продължи една сесия. В петък контрактът добави 4,75 евро и затвори на 234,75 евро на тон — най-високият сетълмент от началото на движението, при 70 424 изтъргувани контракта и отворен интерес от 220 103 контракта. За шестте сесии от спокойния четвъртък на 9 юли, когато сетълментът беше 205,00 евро, повишението достига 14,5 на сто.
По-показателна от нивото обаче е формата на кривата — цените на контрактите с различни дати на доставка, подредени един до друг. Декемврийският контракт затвори на 236,25 евро, мартенският за 2027 г. — на 238,00, майският — на 239,50. А септемврийският контракт за 2027 г., първият, който ще се търгува изцяло с пшеница от следващата реколта, затвори на 232,25 евро — с 2,50 евро под тазгодишния септември. Преведено от борсов на стопански език: пазарът плаща надбавка за всяка доставка до края на сезон 2026/27 и очаква тя да отпадне с новата реколта. Това е неговият отговор — засега — на въпроса дали 2022 г. се повтаря: смущението се оценява като сезонно, не като структурно.
| Контракт | Сетълмент 17 юли, евро/т | Изменение за деня |
| Септември 2026 | 234,75 | +4,75 |
| Декември 2026 | 236,25 | +3,75 |
| Март 2027 | 238,00 | +2,75 |
| Май 2027 | 239,50 | +2,75 |
| Септември 2027 (нова реколта) | 232,25 | +2,00 |
Сетълменти на Euronext за контракта за мелничарска пшеница, 17 юли 2026 г. Контрактите с доставка след септември 2027 г. са с малък обем и отворен интерес — под 7 хиляди контракта — и не носят надежден ценови сигнал.
Защо надбавката съществува: седмицата, в която украинският износ се сви до една трета
Основата под петъчната цена е физическа, не спекулативна. Четири от тринайсетте големи зърнени терминала на Украйна са спрели изкупуването на зърно след ударите от 12 до 15 юли; поне един терминал е прекратил и товаренето, след като зафрахтован кораб е разтрогнал договора си. Изкупните цени на украинските пристанища паднаха с 800 до 1000 гривни на тон — между 16 и 20 евро — в рамките на един ден, защото зърно, което не може да отпътува, губи стойността си на място. Логистиката се удължава със същата скорост, с която цените падат: доставката на пшеница от централните области до пристанищата, която в нормални условия отнема около две седмици, при обстрели се разтяга до месец, по оценка на Христина Серебрякова, ръководител на ASAP Agri. Затова тя очаква юлският износ на украинска пшеница да остане под 1 милион тона — при 1,5 до 2 милиона тона в обичайно начало на сезон. Разликата между двете числа заслужава внимание: оценката на украинската фермерска асоциация за остатъчния пристанищен капацитет е около 4 милиона тона месечно, но капацитет и реализация не са едно и също — капацитетът измерва какво може да се натовари, реализацията показва какво търговците, корабособствениците и застрахователите действително се съгласяват да превозят.
Насрещният удар е със същата логика. Украинската страна съобщава за 147 поразени руски съда в Азовско и Черно море от началото на юли — предимно танкери и влекачи, но и сухотоварни кораби, — а Азово-Донският канал е спрян за корабоплаване. По данни на руски медии, приведени от украинското командване, през този район минава до 30 на сто от руския зърнен износ — число на воюваща страна, което привеждаме без независимо потвърждение. Сигурното е по-скромно и по-важно: за пръв път от 2022 г. насам износната логистика и на двамата черноморски продавачи, които заедно осигуряват почти една трета от световната търговия с пшеница, е ударена едновременно.
Блокадната премия отива при онзи, който може да товари — а у нас тя стига до кея и там спира.
При кого отива надбавката: назованите
В четвъртък и петък международните анализатори за пръв път назоваха България поименно сред първите печеливши от блокадата. Старшият зърнен анализатор на Expana Беноа Файо каза пред Reuters, че Европейският съюз може да спечели от забавянето на руския и украинския износ, но че големи излишъци от зърно за износ в Съюза няма; по неговата подредба ценово предимство в момента имат България и Полша, Румъния може да добави продажби благодарение на географската близост до основните купувачи и съпоставимата цена на превоза, а Франция и останалите западноевропейски износители биха разширили дела си най-вече в Средиземноморието и Северна Африка. Френската агенция FranceAgriMer разчита ранната и качествена тазгодишна реколта да върне френското зърно на пазари, от които през последните години го е изтласквала по-евтината пшеница от Украйна и Русия.
Конкретните числа за българската пшеница идват от ASAP Agri. По оценка на Серебрякова българска фуражна пшеница с товарене от Бургас се е предлагала по около 247 долара на тон — 216 евро. С превоза до Италия цената на същата партида достига около 270 долара — 236 евро, — а италианските купувачи не са готови да платят повече от 250 долара, тоест 219 евро; желаните им ценови нива за партиди с кораби клас Handysize са около средните 240 долара, или приблизително 214 евро. Именно затова според нея най-голяма полза от настоящото положение могат да извлекат румънската и българската пшеница. Петъчният преглед на австралийското издание Grain Central потвърждава посоката: офертите на база FOB от Констанца, Варна и Бургас са около 260–270 долара — 227 до 236 евро на тон.
Тук е нужно уточнението, без което тези числа подвеждат. FOB е цената на зърно, натоварено на кораб на кея на износителя; ДАП — цена на зърно, доставено до пристанището с транспорта за сметка на продавача. И двете са цени на търговеца към международния купувач, не на изкупвача към производителя — между кея и полето стоят вътрешният транспорт, съхранението, финансирането и маржът на търговската верига. Сравнението между 247 долара на кея в Бургас и която и да е оферта от таблицата по-долу не е сравнение между две съпоставими цени, а измерване на разстоянието между два етажа на една и съща верига.
Има и втора спирачка, този път от страната на търсенето. Серебрякова не очаква съществено поскъпване на украинските пристанищни бази въпреки световния ръст: пшеница в света има много, включително значителни запаси в самите страни вносителки, и купувачите не са готови да плащат високите цени. Ливанското издание An-Nahar, което разгледа положението на големите арабски вносители — Египет с очакван внос от 13,5 милиона тона за пазарната 2026/27 година, Алжир с 8,5 милиона, Йемен с 4,35 милиона и Тунис с 1,85 милиона тона, — стига до същия извод от другата посока: главният риск за тези страни не е недостигът на пшеница, а поскъпналото застраховане, по-скъпият превоз, забавените кораби и по-високите вносни цени, при което заместването на украинското и руското зърно с румънско, българско и френско е възможно, но изисква време. А цитираният от изданието финансов анализатор Амр Вахиб формулира руската страна на уравнението точно: рискът не е руското зърно да изчезне от пазара, а доставката му — през Новоросийск и балтийските пристанища — да поскъпне и да се забави.
Същата двустранна логика стои и зад оценката на Rabobank, предадена в петъчния преглед на Grain Central: реакцията на пазара би трябвало да остане по-сдържана от тази през 2022 г., защото тогава ескалацията дойде преди пролетната сеитба в Северното полукълбо и пазарът остойностяваше едновременно риск за производството и риск за износа, докато сега ударът пада само върху износа. Това е и съдържанието на кривата от първата таблица: надбавка до края на сезона, отстъпление след новата реколта.
Полето: какво съобщават производителите, докато Париж прибавя 30 евро
На 14 юли публикувахме изкупните оферти, съобщени ни от производители от пет района на страната, с уговорката, която повтаряме и днес: това са числа, съобщени на редакцията устно, без документи за сключени сделки, без посочени купувачи и без лабораторни показатели на партидите — публикуваме ги като съобщени, не като проверени. Към тях днес добавяме две нови оферти, съобщени ни на 17 юли. За тях не са съобщени и показатели на партидите — нито дали цената е за хлебна или фуражна пшеница, нито на каква база е формирана, — което ги прави най-условните числа в таблицата; оставяме ги, защото са единствените, които имаме от деня на петъчния сетълмент.
| Регион | Култура | Цена, евро/т | Съобщена към |
| Врачанско | фуражна | 140 | 13 юли |
| Северозападът, без уточнена област | фуражна | 151 | 13 юли |
| Пловдивско | фуражна | 145 | 13 юли |
| Добричко | фуражна | 161 | 13 юли |
| Великотърновско | хлебна | 170 | 13 юли |
| Карловско | без съобщени показатели | 165 | 17 юли |
| Варненско | без съобщени показатели | 170 | 17 юли |
Оферти, съобщени на редакцията на zemedeleca.bg от земеделски производители, 13–17 юли 2026 г. Публикуват се като съобщени, не като проверени.
Аритметиката, без тълкуване. Между 9 и 17 юли септемврийският контракт в Париж прибави 29,75 евро на тон. Офертите, съобщени ни на 13 юли, бяха между 140 и 170 евро; офертите, съобщени ни на 17 юли — 165 и 170 евро. Двете снимки не са напълно съпоставими — различни региони, различни партиди, несъобщени показатели, — но нито една от новите оферти не надхвърля горния край на старите. Срещу тях стоят опорите от началото на седмицата: официалната средна изкупна цена на пшеницата по седмичния анализ на Министерството на земеделието и храните — 179–180 евро на тон към средата на юли; и котировките ДАП Констанца от 13 юли — 195 евро за хлебна и 184 за фуражна, — които в нощта срещу 14 юли се повишиха до 203 и 192 евро. За петък не разполагаме с котировка на същата база, затова редът остава с изричната си дата.
Производители ни съобщават в същите дни — предаваме го като съобщено, без наше твърдение и без потвърждение от пристанищни оператори или търговци — че пристанищата може би не приемат нови количества пшеница, че търговците изчакват и че физическата цена не се движи, докато борсовата расте. Ще потърсим пристанищните оператори и търговските компании за тяхната страна на това наблюдение.
И както на 14 юли, посочваме документираното около тази разлика, без да твърдим, че то обяснява точно тези числа. Военните застрахователни премии за товари в Черноморския басейн растат през 2025–2026 г. и оскъпяват всеки товар от всяко пристанище в региона, включително българските — разход, който по веригата се пренася назад, към полето, а не напред, към купувача. От юли 2025 г. Viterra е изцяло притежавано дъщерно дружество на Bunge — там, където доскоро два търговски екипа договаряха цени с производителите независимо един от друг, днес може да ги договаря един. А „Фарм Сенс“ — най-големият зърнотърговец в Добруджа, с тридесет и две годишна история — е в производство по несъстоятелност от декември 2025 г.: един купувач по-малко на пазара. Кое от трите какво тежи в конкретните оферти, не знаем и няма да се преструваме, че знаем.
Световният етаж: буферът под надбавката изтънява
В петък излезе и юлският доклад на Международния съвет по зърното (IGC), който дава на цялата картина третия ѝ етаж — световния баланс. Прогнозата за световното производство на зърно през 2026/27 г. е 2,42 милиарда тона — с 69 милиона тона, или 2,7 на сто, под миналогодишния рекорд, макар и второто най-високо равнище в историята на наблюденията. Пшеницата губи 23 милиона тона до 821 милиона тона, царевицата — 37 милиона до 1,306 милиарда. Срещу свиващото се производство стои потребление, което се очаква да достигне нов исторически връх, и резултатът е записан в най-важния ред на доклада: световните преходни запаси намаляват с 26 милиона тона до 610 милиона тона. Световната търговия се свива със 17 милиона тона до 450 милиона — най-вече заради по-малки доставки на пшеница и ечемик за Близкия изток и Северна Африка, същите пазари, на които продава българското зърно. А ценовият индекс на IGC за зърнени и маслодайни култури е със 7 на сто над юнския доклад и с близо 12 на сто над нивото от юли миналата година.
До тези числа стоят още две от последните дни: докладът WASDE на американското земеделско министерство от 10 юли, който свали американската реколта от пшеница до най-ниската от 1970 г. насам, и прогнозата на асоциацията на зърнената индустрия на Западна Австралия за реколта от 9,5 милиона тона в щата — спад с близо 30 на сто спрямо 13,3 милиона тона през 2025 г. заради горещо и сухо време. Изводът изисква мярка в двете посоки. Светът не влиза в недостиг — 610 милиона тона запаси не са глад, а второто по големина производство в историята не е провал. Но светът влиза в сезон с по-малко резерв, отколкото имаше миналата година, и точно това променя цената на черноморските епизоди: едно и също прекъсване на доставките се остойностява по-скъпо при изтъняващ буфер, отколкото при пълни складове. Върху този фон и аргументът, че пазарът ще надживее премията за дни, както я е надживявал четири години, губи част от силата си — под премията вече стои по-тънък физически пласт от запаси.
Какво следи стопанинът, който държи зърно
Първо — йорданските търгове на 21 и 22 юли за общо 240 хиляди тона пшеница: първата проверка дали големите държавни купувачи плащат петъчната цена, или изчакват да я надживеят. Второ — кривата на Euronext: докато септемврийският контракт за 2027 г. стои под тазгодишния, пазарът брои надбавката за сезонна; изравняването на двата контракта би било сигналът, че започва да я брои за структурна. Трето — офертите у нас: дали разстоянието между Париж и изкупните цени ще започне да се скъсява, или надбавката ще остане при онези етажи на веригата, които могат да товарят. Продължаваме да събираме оферти по метода от 14 юли — с култура, база, дата и регион — и ще ги публикуваме подредени срещу официалните и пристанищните цени от същия ден.
И четвърто — поведението на самите стопани, защото то е единствената част от уравнението, която не се решава нито в Париж, нито в Одеса. Производители ни съобщават и това: че някои предпочитат да не продават и да изчакат по-висока цена, макар в складовете да няма място, и че така е било и през 2022 г. — цените растяха, чакането продължаваше, а после пазарът слезе по-бързо, отколкото се беше качил. Сметката от предишния връх сме я показали с числа в материала от 16 юли: рентата, качена от еуфорията на 2022 г., слизаше три пъти по-бавно от пазара, който я беше качил, и три години по-късно още стои в разходния ред на стопанствата. Каквото важи за рентата, важи и за пълния склад. Решението кога се продава принадлежи на стопанина и на никого другиго — но кривата в Париж вече е записала какво очаква пазарът, и който гради сметката си върху обратното очакване, гради я срещу цената, на която в момента се търгува собствената му следваща реколта.
Понятия
Сетълмент — официалната цена на затваряне на борсовата сесия, по която се разчитат позициите за деня.
Отворен интерес — броят на действащите, незакрити фючърсни контракти към края на сесията; мярка за това колко капитал стои в пазара на дадения контракт.
FOB (free on board) — цена на стока, натоварена на кораб на посоченото пристанище; разходите и рискът по морския превоз са за сметка на купувача.
ДАП (delivered at place) — цена на стока, доставена до посоченото място, тук пристанище, с транспорта за сметка на продавача. Нито FOB, нито ДАП е изкупна цена към производителя — между кея и полето стоят вътрешният транспорт, съхранението, финансирането и маржът на търговската верига.
Handysize — най-малкият основен клас кораби за насипни товари, обичайно с товароподемност до около 40 хиляди тона; с него се обслужват по-плитките пристанища и средиземноморските направления.
Преходни запаси — количествата, останали на склад в края на пазарната година преди новата реколта; буферът, с който световният баланс поема лоши реколти и прекъснати доставки.
Ася Василева
