На 18 юли България отбелязва годишнината от рождението на Васил Левски – Апостола на свободата, чийто живот и дело остават символ на безкористното служене на Родината, честта и отговорността към народа.
Роден през 1837 г. в Карлово, Левски посвещава себе си на една висока кауза – освобождението и изграждането на свободна и независима България. Със своята воля, организаторски талант и личен пример той създава основите на Вътрешната революционна организация и изгражда мрежа от революционни комитети, които подготвят българите за борбата за свобода.
В историята на България Левски остава не само революционер и държавник по дух, но и символ на лидерството – човекът, който показва, че истинската сила се основава на морал, единство и отдаденост на общата кауза.
На 18 юли пред паметниците на Апостола в цялата страна се отдава почит към неговото дело. Българската армия и институциите на държавата пазят паметта за Левски като пример за чест, достойнство и служба в името на България.
„Дела трябват, а не думи!“
Делото на живота на Апостола – изграждането на Вътрешната революционна организация с Централен комитет в Ловеч – се оказва съдбоносно в борбата за национална независимост през Възраждането.
Голямата историческа заслуга на Левски за създаването на ВРО остава без аналог – с неуморни и последователни действия, посвещавайки живота си на тази кауза, той изгражда първата сериозна революционна организация в Българско по време на трите си обиколки в периода 1868 – 1871 г.
Рождението на Васил Левски е ден за признателност към личността, която превърна свободата в национален идеал и остави за поколенията завета, че Родината се защитава не само с оръжие, но и с вяра, характер и отговорност.