Акценти:
• Климатичните промени правят модела на масовия туризъм все по-рисков и уязвим.
• Наводнението в Елените през 2025 г. показа как строителството в конфликт с природата увеличава щетите от екстремни явления.
• Дунав, Западните покрайнини и Черноморието имат потенциал за целогодишен туризъм без ново презастрояване.
• Природните и културните ресурси могат да носят повече и дълготрайни ползи за местните общности от новото строителство.
• България има стратегия за адаптация на туризма, но липсват реални механизми за изпълнение.
Божидар Иванов е градски и социален изследовател, с опит в международни сравнителни изследвания на градско и регионално планиране и политики. Има докторска степен по градско и регионално планиране и политики от Техническия университет на Райнланд-Пфалц в Кайзерслаутерн, Германия. В дисертацията си разработва инструмент за планиране на градове и региони, губещи население
През октомври 2025 г. поройни дъждове причиниха пагубно наводнение в морския куророт Елените, пресъхналото и застроено дере на река Козлука преля и нанесе огромните щети върху сгради от комплекса, построен директно върху дерето на реката. Така водната стихия буквално премина през построените сгради и нанесе огромни поражения. Взе и човешки жертви. Причината за мащаба на бедствието беше лошо устройствено планиране, което е довело до гъсто застрояване върху коритото на реката и не е взело предвид рисковете от наводнение.
Част от разрушенията в комплекс Елените, април 2026 г./ Източник: личен архив на Божидар Иванов
Бедствието ще доведе до дългосрочни последици и отлив на туристи. Но поставя и редица въпроси като ключов е как е издадено разрешението за строителство.
Когато общините разглеждат туризма основно като източник на бърз и често сезонен икономически растеж, те често насърчават ново строителство и разширяване на туристическата инфраструктура.
Този модел носи краткосрочни икономически ползи, но може да увеличи уязвимостта на регионите към климатичните рискове. Последствията могат да бъдат тежки – застрояване на рискови терени, липса на адаптация към природни бедствия, натиск върху местната инфраструктура и зависимост от краткия сезон. Наводнението в Елените е показателен пример за подобен модел на развитие.
Защо още хотели не означават по-добър туризъм
Когато общините разглеждат туризма основно като източник на бърз и често сезонен икономически растеж, те често насърчават ново строителство и разширяване на туристическата инфраструктура.
Този модел носи краткосрочни икономически ползи, но може да увеличи уязвимостта на регионите към климатичните рискове. Последствията могат да бъдат тежки – застрояване на рискови терени, липса на адаптация към природни бедствия, натиск върху местната инфраструктура и зависимост от краткия сезон. Наводнението в Елените е показателен пример за подобен модел на развитие.
Черноморието има какво да предложи и извън плажа
Важният стратегически въпрос е дали масовото строителство на нови комплекси и презастрояването на Черноморието е единственият път да развиваме туризма?
Районът на Слънчев Бряг – агломерацията между Равда, Несебър и Свети Влас – където попада и комплекса Елените, е едно от най-популярните места за масов туризъм по българското Черноморие. Гъстотата на застрояване е висока, капацитетът за настаняване също, но продължават да се строят нови и нови сгради с единствен фокус – близо до брега и до плажовете в района.
Регионът обаче предлага далеч повече възможности за туризъм, отвъд непосредствена близост до плажа. Най-източната част на Стара Планина – Еминска планина – се намира точно над района на Слънчев Бряг и дава възможности за класически планински туризъм. Това включва разнообразни преходи, възможности и за културен туризъм като крепостта Калето над Обзор, Нос Емине, Аладжа манастир.
Този природен потенциал със сигурност може да се използва за развитие на друг тип туристически услуги, които да разширят туристическия сезон в района на Слънчев Бряг отвъд пиковите летни месеци юли и август и да привличат посетители през по-голяма част от годината.
Това може да даде силен тласък на регионалната икономика и същевременно да намали крехката зависимост от масовия сезонен туризъм, както и необходимостта от непрекъснато разширяване на капацитета за настаняване чрез ново строителство. А и би позволило преосмислянето на района като дестинация, предлагаща много повече от “парти-туризъм”.
Община Бургас от години се опитва да превърне местното летище в целогодишно опериращо. Създаването на туристически продукт отвъд сезона през природните местности и забележителности в региона може да отвори нови възможности в тази посока.
Климатичната адаптация не означава само предотвратяване на рискове. Тя отваря и възможности за различен тип туризъм, който използва природните и културните дадености на регионите.
Потенциалът за природосъобразен туризъм съществува и в други региони на страната – поречието на река Дунав вече го доказва с естествено зараждащи се практики, които имат потенциал да се развият и утвърдят.
Река Дунав е една от автентичните природни дадености, с които България разполага. Поречието ѝ включва големи участъци от естествени хабитати и крайбрежни зони с добре запазена растителност и красиви пейзажи. Някои от тези райони са и сред най-важните защитени зони, например резервата Сребърна, както и Природен парк Персина край Белене. Това се дължи и на сравнително слабо заселените райони по поречието и ниската индустриална активност, с частично изключение на районите на Видин, Лом, Козлодуй, Русе и Силистра,
До съвсем скоро река Дунав беше и изключителна гранична зона между България и Румъния. След влизането в Шенген, граничната ѝ роля вече е второстепенна, тъй като движението между двете страни е изцяло свободно в рамките на Шенгенското пространство. Разговори с местни жители в района на селата Селановци и Остров тази пролет разкриват, че все по-популярно става пресичането на реката към Румъния с цел туризъм по крайбрежието и посещения на плажове и крайбрежни гори.
Отново в района на село Остров, по високите хълмове с впечатляваща панорама към реката, вече има сформирана малка общност от нидерландци и белгийци, закупили имоти в местността и инвестирали в реновация. Те явно се интегрират в местната общност и споделят топли чувства към района и към България. Засиленият интерес на чужденци към местността създава търсене на местни строителни и други услуги.
Вместо да разчита единствено на големи външни инвестиции, регионът може да развива туризъм, който носи ползи директно за местните общности. Първи примери вече съществуват – семеен комплекс от алпийски къщи край Горни и Долни Вадин. Регионът предлага и възможности за къмпинг и кемпер туризъм, речни маршрути, наблюдение на дивата природа и трансгранични туристически продукти, които използват свободното движение след присъединяването към Шенген.
Най-голямото предизвикателство остава транспортната свързаност. Вместо да се чака реализацията на мащабни инфраструктурни проекти, туристическият достъп може да се подобри с по-малки и реалистични мерки – например организирани връзки от летището в Крайова до Северозападна България и стимули за развитието на семейни места за настаняване, къмпинги и други малки туристически бизнеси. Така регионът би могъл да развива устойчив туризъм, който създава местна икономическа активност, без да разчита на ново масово строителство.
Редица примери от чужбина доказват, че е напълно възможно да развиваме туризъм отвъд масовото строителство. Добър пример е река Мозел в Западна Европа - подобно на Дунав, тя също е гранична и свързва Германия, Франция и Люксембург. Именно при тройната граница на тези държави е селото Шенген където е подписан едноименния договор през 1985 г., поставил началото на Шенгенското пространство както го познаваме днес. На мястото, където се срещат границите на трите държави е изграден монумент, който е основна туристическа забележителност.
Монументът на Шенгенското споразумение край село Шенген, Люксембург /
Поречието на реката – както от страната на Люксембург, така и на Германия – е впечатляващ природен пейзаж от лозови масиви, веломаршрути, както и маршрути за разходка и катерене. Мозел се използва и за речни круизи, поречието й, както и на Рейн, която тече наблизо, са богати и на културни забележителности като замъци и исторически местности.
Този район е и любимо място за къмпинг туризъм – малки участъци са обособени като къмпинг зони за туристи с кемпери или палатки. Застрояването по протежението на двете реки е сравнително ниско и не цели масовост, а по-скоро ексклузивност на местата. Например, град Бопард до Рейн е класическа туристическа дестинация с повече хотели, но е по-скоро изключение в целия участък между Кобленц и Бинген, познат като Долината на замъците.
Панорама от поречието на р. Рейн в района на Бинген, Германия, август 2021 г. / Източник: личен архив на Божидар Иванов
Регионът на Западните покрайнини в източната част на Сърбия – около Цариброд (Димитровград), Босилеград и поречието на река Ерма – показва, че туризмът може да се развива без масово строителство.
В основата му е културната свързаност – районът е населен с българско малцинство, а основните посетители са българи. Малките семейни места за настаняване и съхранената природна среда показват как местните общности могат да развиват устойчив туристически продукт, без да променят облика на региона. Подобно на големи части от България, регионът също е слабо населен, но използва туристическия си потенциал по-активно. Това доказва, че дори обезлюдяващите се региони имат възможности пред себе си и намаляването на населението не води задължително до негативни последствия, ако местните общности биват подкрепени.
Такъв потенциал има и в другите погранични територии в България – в Странджа и Родопите - и той може да се развие през овластяване на местните общности с умни инвестиции, които да направят региона по-привлекателен като местните използват това, което имат. Това могат да бъдат схеми за подкрепа на малки местни туристически бизнеси, маркетингова подкрепа за популяризирането на определени забележителности или дори данъчни облекчения.
Примерите с морския курорт Елените и поречието на река Дунав и Ерма показват различни подходи към развитието на туризма. Възприетото като “традиционно” презастрояване реално увеличава риска и уязвимостта към зачестяващите климатичните бедствия. Възможна алтернатива на този подход са инвестициите в природен, културен и целогодишен туризъм. Те могат едновременно да подкрепят местната икономика и общността, както и да съхранят най-ценния ресурс на тези региони – природата с нейните ценни защитени зони и видове.
Двата модела ясно показват, че трябва да преустановим практиката да разширяваме туристическите райони чрез ново строителство. По-големият потенциал е в по-доброто използване на природните дадености, удължаването на туристическия сезон и развитието на качествени услуги, които съхраняват природата и правят регионите по-устойчиви на климатични рискове. В основата на тези решения са местните общности, които следва да бъдат подкрепяни да реализират идеи в тази посока.
Панорама от планината над р. Ерма в Западните покрайнини в Сърбия, април 2026 г. / Източник: личен архив на Божидар Иванов
Още през 2017 г. актуализираната Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма признава, че климатичните промени ще променят условията за туризъм в България и че секторът трябва да се адаптира. Документът определя екотуризма като една от перспективните алтернативи на модела, основан на масовия сезонен туризъм, и поставя акцент върху по-децентрализираното управление на туристическите райони.
Стратегията предвижда по-силна роля на туристическите райони и местните власти, така че решенията да се съобразяват с природните и културните особености на всеки регион и да подкрепят местните общности в развитието на устойчиви туристически услуги. Наред с това природно- базираните решения – като възстановяване на крайречни гори, влажни зони и естествени буфери срещу наводнения – могат едновременно да намалят риска от бедствия и да повишат привлекателността на туристическите дестинации.
На практика обаче стратегията остава на ниво общи насоки. Липсват конкретни механизми как регионите да се адаптират към климатичните рискове, а изпълнението е оставено почти изцяло на инициативата на местните власти, където установеният модел се води от краткосрочната перспектива. Така България разполага със стратегическа рамка, но не и с последователна политика, която да превърне климатичната адаптация на туристическия сектор в реални действия.
Климатичните промени показват, че бъдещето на туризма не може да бъде основано единствено на ново строителство и разширяване на туристическата инфраструктура. България разполага с изключително богати природни и културни ресурси, които дават възможност за развитие на по-устойчив, ексклузивен и целогодишен туристически модел – от Черноморието и Дунав до планинските и пограничните райони. Вместо да се противопоставяме на природата, можем да използваме нейните дадености като основно конкурентно предимство, като подкрепим местните общности, развием разнообразни туристически продукти и инвестираме в адаптация към климатичните промени.
