От Румъния през Литва до Хърватия "Райнметал" разширява присъствието си. Само в България се преразглежда вече обявеното партньорство. Договорът с "Райнметал", който можеше да позиционира страната в eдна от най-бързо развиващите се индустрии в Европа, влиза в режим на ревизия.
Ако това е "стратегически форсайт", прогресът изглежда е известен само на тесен кръг във властта.
След началото на войната в Украйна Европа изпитва остър недостиг на барут. В България две частни оръжейни дружества също развиват проекти за такова производство - ЕМКО, чийто собственик е оръжейният търговец Емилиян Гебрев, и "Арсенал" - Казанлък.
През март 2025 г. Радев публично защити проект за частен завод за барут, без да назовава Гебрев по име. Той каза, че повече от година български инвеститор иска да изгради завод за барут, "но има пълен блокаж и от "сглобката", и от правителството на Главчев”. В интервю пред "Свободна Европа" бившият военен министър Бойко Ноев каза, че телефонно обаждане на Делян Пеевски е спряло проекта на Гебрев в напреднала фаза.
Фабриката е планирана върху терена на бившия военен химически комбинат в Смядово и макар ДАНС на два пъти да одобрява проекта, до производство на военни нитроестерни барути за артилерийски снаряди не се стига. Обектът не е включен в Списъка на стратегическите обекти от значение за националната сигурност, което не му дава право на държавна охрана.
За разлика от Гебрев, "Арсенал", която е най-голямата частна оръжейна компания в България с близо 10 хиляди заети, не е обявила публично каквито и да било подробности за проекта си. Но информация за него все пак изтече.
Какви са приоритетите на България?
Три различни проекта за заводи за барут показват едно - проблемът не е липсата на инвеститори. Европа търси нови производствени мощности, българските компании - пазари, а чуждестранните концерни търсят партньори. Проблемът очевидно не е в липсата на инвеститори, а в способността на държавата да превръща подобни проекти в реални производства. Докато другите страни използват европейските средства и войната като катализатор за индустриално развитие, в България стратегическите проекти се сблъскват с непрозрачни решения, политически намеси и внезапната промяна на държавните приоритети.
И тук контрастът с неизгодното споразумение с "Боташ" става най-видим. Проекти, които могат да донесат ново производство, технологии и поне 1000 работни места, се отлагат или блокират с обяснението "няма пари". За сметка на това договор, който всеки ден влошава финансовото положение на държавната газова компания, получава нов шанс при мъгливи перспективи за свързаности в енергетиката и транспорта.
Докато Европа строи заводите на бъдещето, България ще продължава да изплаща сметката за "Боташ".
