Бюджетът вече е в Народното събрание. Ако за момент оставим всички политически нюанси настрана, то оставаме с простия факт, че през 2026 г. държавата ще направи рекордни харчове (над 45% от БВП) и ще допусне дефицит в размер на 7,2 млрд. евро (при 3,5 млрд. евро през 2025 г.). Това се случва в условия на икономически растеж и увеличение на данъчно-осигурителните приходи (без парите от Европа) с близо 4 млрд. евро. Диагностиката на бюджетния дефицит сега е на фокус, но големият въпрос всъщност е какво следва.
Средносрочната рамка дава посока за нормализиране на държавните разходи (до 40% от БВП) и свиване на дефицита (до 3% от БВП) през 2028 г. Дали обаче тази посока на държавните финанси (отвъд 2026 г.) е подкрепена с реални мерки? С предложения проект на бюджета за 2026 г. всички големи въпроси пред траекторията на бюджета остават отворени. Таблицата казва, че разходите за персонал (в т.ч. администрация, полиция, съдебна власт) и за социално подпомагане и грижи (в т.ч. парите за хората с увреждания) ще бъдат под контрол (в някои случаи номинално ще се свият), но без насреща да има реални текстове. Тоест това са предимно обещания за политики, които ще попаднат под много сериозен огън още с проекта на бюджет през 2027 г.
Ето два примера с някои от най-скъпите ведомства/политики в бюджета:
Това са два примера, в които се прави хубава заявка за контрол на разходите – в случая в МВР и в МТСП, но без насреща да стоят някакви нови текстове и/или да е постигнато широко съгласие със съответните заинтересовани страни. Такива примери има много. И минималната заплата ще се определя по нов механизъм, но не се знае какъв ще е, тоест това също е отворен въпрос и потенциално тежи на разходите за персонал. С други думи, обещанието за консолидация и справяне с прекомерния дефицит няма да бъде облечено в законодателни текстове с приемането на бюджета за 2026 г. и ще остане отворен въпрос за есента.
