Фискалният съвет предупреди за вероятност България да влезе в така наречената "неуправляема дългова спирала". В становище за проекта на държавния бюджет експертите определят дефицита като голям.
До 2028 година дълъг ще надхвърли 51 милиарда евро или 35.7% от брутния вътрешен продукт, според предложената средносрочна рамка. От Фискалния съвет обаче предупреждават, че лихвените плащания нарастват рязко, като по този начин изземват ресурс от ключови сектори като образование и здравеопазване.
Дълговото бреме се превръща в структурен дефект на бюджета, смятат още експертите от съвета.
Дефицитът за тази година – 5.7% от БВП или близо 7.2 милиарда евро влошава фискалната позиция на страната ни, като в същото време правителството не предприема достатъчно реформи за оптимизиране на разходите за персонал. Заложеното 10% намаление от 1 септември спестява едва 85 милиона евро.
Както вече Фискалният съвет излезе с предишна позиция, и в тази се посочва, че осигурителната реформа е непоследователна и няма да има реален ефект върху фиска тази година.
В същото време с повишаването на максималния осигурителен праг и покачването на цената на винетките тежестта се прехвърля върху бизнеса.
Фискалният съвет настоява за радикално преработване на бюджетната рамка чрез реално съкращаване на неефективните държавни разходи.
Фискалният съвет формулира следните изводи и препоръки:
1. Изоставяне на средносрочните фискални цели и липса на реална консолидация. Планираният дефицит по КФП от 5,7% от БВП за 2026 г. (7,19 млрд. евро) влошава фискалната позиция на страната. Проектобюджетът узаконява трайното надхвърляне на Маастрихтския критерий от 3% в средносрочен план, като заложеното свиване до 3,8% за 2027 г. и 3,0% за 2028 г. се опира изцяло на оптимистични макроикономически допускания, а не на дълбоки структурни реформи.
2. Фиктивни реформи при текущите разходи: Въпреки декларираните консолидационни усилия, мерки като 10-процентното съкращение на разходите за персонал от септември 2026 г. имат краткосрочен характер, спестявайки само 85,0 млн. евро на фона на общата разходна експанзия. Липсва стратегия за цялостна административна реформа и оптимизация на числеността на публичния сектор, а вместо това се разчита на механични, еднократни съкращения на бюджети.
3. Непоследователна и рискова осигурителна реформа: Частичното прехвърляне на личните осигурителни вноски (в съотношение 80:20) към служителите по ЗДСл и ЗСВ се извършва по начин, който изцяло неутрализира фискалния ефект през 2026 г. поради механизма за брутно компенсиране на заплатите с цел запазване на нетния доход. Подобен подход не представлява реална структурна реформа на модела на осигуряване, а единствено прехвърляне на счетоводни пера, което отлага същинското фискално преструктуриране за бъдещи периоди.
4. Неуправляема дългова спирала и лихвен натиск: Нарастването на консолидирания дълг до 51,1 млрд. евро (35,7% от БВП) в края на 2028 г. е пряка последица от липсата на стратегия за свиване на текущите разходи. Фискалният съвет предупреждава, че темповете на трупане на нов дълг (средно по 5,5 млрд. евро на година) излагат страната на сериозни пазарни рискове. Рязкото покачване на лихвените разходи до 1,78 млрд. евро през 2028 г. (близо 1,4% от БВП) ще започне директно да иззема фискално.пространство от ключови сектори като образование и здравеопазване, превръщайки дълговото бреме в постоянен структурен дефект на бюджета
5. Прехвърляне на фискална тежест към бизнеса чрез приходни палиативи: Липсата на разходни реформи принуждава държавата да търси повишаване на приходите чрез мерки, които натоварват реалната икономика – като вдигането на максималния осигурителен доход на 2 300 евро, служебното увеличение на осигурителните прагове и 30-процентния ръст на винетките. Фискалният съвет подчертава, че резервите за повишаване на събираемостта и изсветляване на сивия сектор (оценяван на 34,6% от БВП) са надценени в разчетите на МФ и не могат да заменят нуждата от реформиране на неефективните публични разходи.
