Европа преживява безпрецедентни горещини. В много части на континента температурите достигат нива, които доскоро се считаха за изключение. Франция наскоро отчете най-горещия ден в историята си с температури до 42 градуса по Целзий в някои райони.
Великобритания и Испания също отчитат най-горещите си юнски дни, откакто се води статистика. Метеорологичните карти на Европа показват, че големи части от континента са отбелязани с тъмночервено, което отразява екстремните температури.
Въпреки че температурите в Европа не се различават значително от тези в много части на САЩ, Австралия или Азия, има една съществена разлика: възможностите за охлаждане на Стария континент са значително по-ограничени.
За много американци това е трудно за разбиране. В социалните мрежи се появяват множество публикации от изненадани потребители в САЩ относно липсата на климатици в Европа. Патрик Колисън, главен изпълнителен директор на Stripe, събира 19 милиона гледания и хиляди коментари в X, когато споделя скрийншот с отговор от Claude AI на въпроса му защо климатиците са по-рядко срещани в Европа.
Илон Мъск също се включва в дискусията. Той определя публикацията на Колисън като „ударна“ и нарича Ли Куан Ю, бившия лидер на Сингапур, който настоява за инсталиране на климатици във всички държавни институции, „гений“.
Докато много потребители в социалните мрежи не могат да си обяснят този феномен, някои стигат до заключението, че европейците са упорити. В действителност причините за тази съпротива са по-сложни, отбелязва Business Insider.
Липсата на масово охлаждане се дължи на комбинация от икономически, архитектурни и исторически фактори, както и на известна доза консерватизъм. Доскоро голяма част от Европа не се нуждаеше от климатици. В Северна Европа лятото е кратко, със средни температури под 26-27 градуса. Сградите са проектирани да задържат топлината през зимата, а не да я отдават през лятото.
Миналата година обаче Световната метеорологична организация предупреждава, че Европа се затопля над два пъти по-бързо от средното за света.
Икономическите фактори също са съществена пречка. Според данни на европейския мозъчен тръст Bruegel, средните цени на електроенергията за индустрията в ЕС през 2024 г. са били около 2,5 пъти по-високи от тези в САЩ. Поддържането на климатик по време на продължителна гореща вълна може значително да натовари семейния бюджет.
За много домакинства решението да изтърпят няколко седмици дискомфорт изглежда по-рационално, отколкото да инвестират значителни средства в система, която ще използват рядко.
Архитектурните особености също представляват сериозно предизвикателство. Докато американските предградия са изградени основно в ерата на масовата климатизация, европейският жилищен фонд е значително по-стар. Инсталирането на модерни охладителни системи често изисква скъпи ремонти, съгласие от наемодатели или се затруднява от строги правила за опазване на исторически фасади, които забраняват промени по сградите.
Културните нагласи и екологичните съображения също имат значително влияние. В много части на Европа климатикът често се възприема като ненужен лукс и разхищение.
Във Франция например дебатът се фокусира върху убеждението, че масовото използване на климатици ще влоши климатичната криза. Лидерът на левицата Жан-Люк Меланшон наскоро заявява, че инсталирането на климатици навсякъде само ще влоши нещата, а проучване на IPSOS показва, че 78% от французите ги смятат за неблагоприятни за околната среда.
Докато американците приемат климатизацията като безспорна част от съвременния живот, европейците традиционно гледат на нея като на нещо, запазено за хотели, офис сгради и туристи.
Дали това отношение ще се запази след още едно десетилетие на рекордни летни жеги, предстои да видим. Американците може и да не разбират европейската резервираност към климатика, но Европа вече осъзнава, че климатът, който позволяваше тази нагласа, постепенно изчезва.
