8 конкретни мерки, които институциите трябва да предприемат след информациите за подслушване на магистрати, които не са довели до обвинителни актове и присъди, предлага съдия Владислава Цариградска.
Тя отдавна пледира за край на безразборното подслушване на магистрати, което се използва не за разкриване на престъпления, а за натиск. Поредният ѝ призив е предизвикан от публикациите в "Сега" и други медии от поредицата #КорупцияЛийкс. В документите от серията #КорупцияЛийкс, до които "Сега" получи достъп от колегите от BIRD, има десетки магистрати - съдии и прокурори, които по един или друг начин фигурират в искания и разрешения за прилагане на СРС-та. Тази седмица разказахме някои от тези случаи.
Според Цариградска журналистическите разкрития трябва да доведат до: пълна проверка на всички случаи на СРС спрямо магистрати от аферата "Красьо Черния" до днес; анализ кой е заявител - прокуратурата, антикорупционната комисия КПКОНПИ, ДАНС и др., както и конкретните длъжностни лица, които са били ангажирани; анализ колко от случаите са завършили с обвинение и колко - без резултат; анализ дали заявленията изначално са били обосновани или представляват изфабрикуван привиден повод за започване на таен контрол над магистрати; осъществен ли е ефективен съдебен контрол или съдията е действал като "гумен печат"; има ли събрани действително доказателства чрез способите на СРС за неправомерна дейност от магистрата и какво се е случило институционално (има ли "чадъри", дела "на трупчета", шантаж и др.); проверка дали са унищожени материалите съгласно закона и стандартите на Европейския съд по правата на човека; проверка дали засегнатите са били уведомени за тайния контрол спряно тях, ако не са последвали наказателни обвинения.
Аферата "Красьо Черния" гръмна преди точно 17 години. На 18 юни 2009 г. когато Иван Колев от тогавашния Висш съдебен съвет (ВСС) обяви, че "някакъв Красьо от Плевен" обикаля из България и "носи един списък" с имената на между 8 и 13 членове на ВСС, с чиито гласове разполага. Участник в изборите за шефове в съдебната власт разказал на Колев, че гласовете на хората във ВСС вървят за около 200 000 евро. Точно изказването на Колев обаче прекъсва комуникацията и никой не е хванат в "действие". Има данни обаче за магистрати, които са общували с Красимир Георгиев, който стои зад прякора. Те понесоха дисциплинарни санкции. А срещу Георгиев имаше две наказателни дела - за лъжесвидетелстване и за данъчни престъпления. Първото завърши с оправдателна присъда, а второто беше засекретено, после върнато на прокуратурата и в крайна сметка пратено в архива. Засекретяването му обаче отвори вратата за спекулации какво се крие в кориците му и дали няма и магистрати, които не бяха осветени, но които активно са общували с лобиста и още са на ключови места в системата.
Съдия Цариградска пише сега във Фейсбук, че за индивидуалните права на всеки гражданин изглежда най-страшно, че съдията може да получи външно указание как да реши делото. Най-голямата заплаха обаче за цялостното функциониране на правосъдието произтича от създаването на среда, в която съдията просто знае как е "правилно" да отсъди (в интерес на силния). "Достатъчно е съдията да знае, че за него съществува архив с чувствителна информация, събрана от държавни или недържавни центрове на влияние или че такава може да бъде създадена или изфабрикувана. Това е проявление "охлаждащия ефект" (chilling effect), който ЕСПЧ разглежда като самостоятелна опасност за правосъдието", казва тя.
Според нея, едва когато институциите вземат мерки след журналистическите разкрития, може да се отговори на въпроса дали става дума за отделни злоупотреби, или за структурен механизъм за контрол върху съдебната власт, а вероятно и върху целия политически елит (припомняйки си как по времето на Гешев бяха контролирали президента в нарушение на Конституцията).
