Честваме 160 години от създаването на пристанище Русе.
Въпреки скромното си начало като малък навигационен пункт, с времето едно от нашите най-стари речни пристанища се превръща в модерен транспортен хъб, играейки важна роля за икономическия растеж на страната. Пристанището се е утвърдило като надежден партньор в международната търговия, а неговото значение за развитието на дунавския транспорт е безспорно. Стратегическото местоположение на Русе го прави важен транзитен маршрут за стоки и суровини, свързвайки България с водещи икономики в Централна и Източна Европа.
Внедряването на нови технологии, подобряването на инфраструктурата и разширяването на капацитета му за обработка на товари предоставят на пристанището нови възможности за ръст и ефективност.
7.11.1866 г. Официално откриване на пристанище Русе в съвременния му вид.
До 1918 г. пристанищното управление и митницата представляват едно предприятие, като управителят на митницата ръководи и товаро-разтоварната дейност.
През 1944 г. русенското пристанище разполага само с три крана. Използва се и парен кран, който се придвижва по релсов път. Механизацията е оскъдна. По това време вносът и износът са силно ограничени поради минирането на Дунав.
През 1945 г. се премахва наемът, който докерските бригади заплащат на пристанищното управление за използване на крановете.
През 1950 г. за първи път се въвежда в експлоатация тилова техника. Числеността на докерските бригади се реорганизира от 30 на 10 – 12 души.
1950 г. При Управление “Воден транспорт” към Министерство на транспорта се обособява на самоиздръжка “Русенско областно пристанищно управление” със седалище гр. Русе.
1953 г. В състава се включват Свищов и Сомовит.
