На 15 юни отбелязваме Видовден – всяка година празникът се пада на тази дата, а по стар стил е на 28 юни. Зад израза „Ще дойде Видовден“ се крие цялата символика на празника. Вярва се, че на този ден всеки получава възмездие за злините, които е извършил. По изключение този празник не е посветен на даден светец. Той носи името на Вида, която е сестра на изпращащите гръмотевици – Елисей и Вартомолей.
Според други вярвания празникът носи името на езическото божество Видо, което изпраща гръмотевици да унищожат реколтата на грешниците. Празникът се свързва с куп обичаи и традиции.
Посрещането на слънцето в ранни зори е един от обичаите на празника, който е ден не само на възмездието, но и на култа към Слънцето. От там идва и вярването, че посрещането на изгрева дарява с вяра и сили.
На този ден момите извършват ритуал за привличане на любовта – те окачат чеиза си по оградите. Огряван от слънцето, той привлича погледите на момците, а след това и любовта идва в живота на момата.
Според друг обичай младите момичета, които измият лицата си с роса на този ден, ще станат много по-красиви.
Този обичай се изпълнява и от слепците – според поверията това може да ги избави от недъга им. На Видовден не трябва да се работи. Извършването на тежък полски или физически труд може да предизвика градушки и други природни бедствия.
Друг обичай е паленето на огньове. Счита се, че прескачането им предпазва от градушки, а също така носи здраве и изцеление.
Измиването с „видовенска” вода (събира се от росата по растенията) е обичай, който се изпълнява от момите. Според вярването тази вода ще направи не само косите им по-буйни, но и лицата им по-сияйни.
