На 07.11.2012 г. С гласовете на ГЕРБ, Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм в Народното събрание (НС) прие на второ четене изменения в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Поправките целят саниране на незаконно определените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) „цени за достъп“ до мрежата за производители на зелена енергия. За да бъдат приети възможно най-бързо, промените бяха вкарани директно на второ четене в комисия, под формата на преходни и заключителни разпоредби на „Закон за експортния контрол на стоки с двойна употреба и продукти, свързани с отбраната”.
ЕРП да събират два пъти пари за една и съща услуга
Подкрепените от управляващите текстове ще позволят на ДКЕВР да определя цени за достъп до мрежата за производители на електроенергия от ВЕИ. Към днешна дата това не е възможно и ДКЕВР нарушава закона, задължавайки ВЕИ производителите да заплащат до 39% от приходите си на Електро-разпределителните дружества (ЕРП). Напомняме, че „цена за достъп“ заплащат ежемесечно всички потребители на електроенергия в България. По този начин регулаторът принуждава производителите на зелена енергия да заплащат ЕРП за услуга, която вече им е платена веднъж от всички потребители.
Узаконяване на кръстосаното субсидиране
Друг спорен текст предвижда средствата, събирани от цената за достъп до мрежата, да бъдат използвани за компенсиране на разходите по изкупуване на електроенергия от ВЕИ. Това ще позволи на ЕРП да прехвърлят събраните пари към крайните снабдители – тоест, към друга компания от собствената си корпоративна група. По този начин крайните снабдители ще бъдат капитализирани в нарушение на закона и на правилата на ЕС - Директива 2009/72/ЕО изрично забранява кръстосано субсидиране между дейностите пренос, разпределение и доставка на електроенергия. За спазването на това правило би следвало да се грижи ДКЕВР. В случай, че тази разпоредба бъде официално приета, България със сигурност ще бъде обект на наказателна процедура от страна на ЕК за грубо нарушение на европейското енергийно законодателство. Любопитна подробност е, че парите, събрани от ВЕИ производителите уж за управление на енергийната мрежа, ще бъдат използвани за заплащане на произведената от тях електроенергия. Това би довело до абсурдната ситуация ВЕИ производителите да плащат сами на себе си за произведената електроенергия.
Защо се предприемат промените?
Измененията в ЗЕ и ЗЕВИ целят да санират „в движение“ някои от най-сериозните нарушения на ДКЕВР при определяне на „цена за достъп“ до мрежата. Напомняме, че ВЕИ производители и сдружения от сектора обвиниха ДКЕВР, че е приела решението си в нарушение на закона. Председателят на регулаторната комисия Ангел Семерджиев отхвърля това обвинение и твърди, че решението е напълно законно.
„Ако решението на ДКЕВР е правилно, защо трябва депутатите да го правят още по-правилно? Необходимо ли е по спешност да се гласуват тези промени, ако г-н Семерджиев е прав и решението на ДКЕВР е законно?“ – попита народните представители Никола Газдов, председател на Българска фотоволтаична асоциация (БФА). „Ако приеме тези текстове, управляващото мнозинство ще се преврне в съучастник на регулатора. До момента цената за достъп представляваше едно дискриминационно и незаконосъобразно решение на държавен орган, каквъвто е ДКЕВР. Ако поправките бъдат приети и в пленарна зала, това ще бъде целенасочено действие на мнозинството за узаконяване на едно неправомерно и зле мотивирано решение.“ – допълни Газдов.
Други мнения
По време на кръгла маса за проблемите във ВЕИ сектора, проведена на 31.10.2012 г. в София, редица посланици, представители на бизнеса и банкови организации изразиха своето безпокойство от въвеждането на т. нар. „цена за достъп“.
Даниел Берг, ръководител за България на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) заяви, че „ЕБВР не може да финансира инвестиционни проекти в среда без предвидимост на регулараторната рамка.“ Според него, такси от какъвто и да е тип не бива да се въвеждат за една вечер, без дискусия. А когато има проблеми, решението им трябва да се търси чрез диалог, за да се стигне до правилно разрешаване.
Левон Хампарцумян, председател на Асоциация на банките в България, отбеляза, че е странно 5 години преди 100-годишнината от Октомврийската революция да бъде обсъждано регулаторно решение, много сходно с държавна конфискация. Хампарцумян допълни, че „Бизнес средата следва да е предвидима, а не това показват последните регулаторни решения. Ние не искаме да се бъркаме в разговора за цените на електроенергията, но искаме предвидимост, за да можем да си вършим работата”. Той обърна внимание на малкото местни капитали, които в добри години могат да осигурят икономически ръст от 1-2%. "Ако искаме по-голям растеж, трябва да привличаме чужди капитали. Това е възможно само при наличие на предвидима бизнес среда.“
Посланикът на Германия, Н.П. Матиас Хьопфнер заяви, че е обезпокоен от налагането без дискусия на необосновани и непрозрачни решения. Според Хьопфнер, „Това подкопава доверието в инвестиционната среда и поставя под въпрос привличането на нови инвестиции във всички сектори на икономиката“. Посланикът посочи някои добри примери от енергийния сектор в Германия и изрази надежда, че правителството и регулатора ще започнат конструктивен диалог с бизнес организациите. Върху влошаването на бизнес климата в България заради въведените временни цени за достъп акцентира своето изказване и Н.П. Чън Би Хо, посланик на Южна Корея. Той изрази становището на корейското правителство, че инвестициите във ВЕИ следва да не бъдат наказвани с необосновани такси и изрази надежда, че ретроактивното решение на ДКЕВР ще бъде отменено.
Предистория
На 01 юли т.г. ДКЕВР повиши цената на тока с 13,6%. Ангел Семерджиев, председател на комисията, обяви многото нови централи от възобновяеми източници (ВЕИ) като основна причина за увеличението. До днес няма официална информация от ДКЕВР или друга държавна институция, относно инсталираната мощност на тези централи.
На 14-ти септември ДКЕВР въведе „цена за достъп“ до енергийната мрежа на ВЕИ централите. Размерът й е между 10% и 39% от всички приходи на ВЕИ. Заплаща се на електроразпределителните предприятия (ЕРП) - ЕВН, ЧЕЗ, Енерго-Про. Според Семерджиев, многото нови ВЕИ централи предизвиквали разходи за управление на енергийната система, които следва да се покриват от самите производители. Новата такса в действителност не се базира на реална услуга, а цели отклоняване на средства от производителите към ЕРП-тата. На практика се намалява тарифата за изкупуване на ток от ВЕИ, за сметка на изкуствено увеличаване на приходите на разпределителните предприятия. Така, около една трета от цената, която българите плащат за ВЕИ в сметките си за ток, всъщност отива в естествените монополи.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай