Завършил е икономика в СА „Д.А. Ценов”. Работил е 15 години в сферата на финансовия контрол. Една година е бил главен счетоводител на СКТМ. Четири години е ръководил в Окръжен съд „Бюро за съдебни експертизи”. Областен управител е от 1993 г. до 18 февруари 1995 г. След това 8 години е начело на русенския клон на БНБ. След закриването му работи в „Химимпорт” АД до днес.
- Как станахте областен управител?
- За мен изненадата също беше голяма. Неочаквано ме си обади Марко Тодоров, който тогава беше просветен министър в правителството на Любен Беров. Каза ми само, че ще ме потърсят, без да ми обясни нищо повече…Почти бях забравил за този разговор, когато след две седмици на служебния ми телефон ме потърси служител на Министерски съвет /впоследствие разбрах, че това Димитър Бонгалов/ и ме покани на среща в София. Интересното е за отбелязване, че на среща с премиера беше поканен и участва Гюнер Тахир, който по-късно стана мой заместник.
- Как премина тази среща и в какъв формат беше?
- Между мен, Беров и Бангалов, който бе шеф на правния отдел на правителството. Премиерът вече е бил запознат с трудовата ми биография и обществената дейност. Сподели, че се налага промяна в управлението на областната управа и ми предложи да поема този пост. На няколко пъти ми намекна че съм българин, че България е над всичко. В същото време ме предупреди, че ще работя с хора, с които по една или друга причина да се съобразявам.
- Какво време беше тогава- като икономическа и политическа обстановка?
- По стечение на обстоятелствата явно бях областен управител в най-бурните години на прехода. В областта на икономиката- тогава започна растеж, за да достигне нива през 1995 г. своя пик. Бяха ограничени до голяма степен безобразията, които вършеха ликвидационните съвети. За съжаление, не можеше да спрем този погром, който бе започнал през 1992 година. В старата Русенска област- Русе, Търговище, Разград и Силистра са изклани и продадени в съседна Турция стотици хиляди глави едър и дребен рогат добитък, сред които елитни холандски и щвейцарски породи стада.
Така започналата приватизация бе спряна. След направената първа голяма приватизация „Амилум” – Разград. Заради нечистата приватизационна процедура Ренета Инджова дойде в правителството на Беров като шеф на Агенцията за приватизация.
- А защо бе спряна приватизация?
- Защото още с първата сделка стана ясно, че няма достатъчен контрол и липса на нормална нормативна уредба. Така до 1995-та година, когато тръгна прословутата масова приватизация.
- В общественото мнение остана впечатление, че това е времето, когато се родиха групировките, така ли е?
- Да, но причините за това са според мен в кадровата политика, която водиха и Луканов, и Димитър Попов, и Филип Димитров. През този период са освободени от системата на МВР 15 000 сержанти и офицери, които нямат нищо общо с Държавна сигурност. Това бяха професионалисти, които останаха без работа, със семейства. Това са чудесни криминалисти, дознатели, оперативни работници, които трябваше да преживяват. Но те носеха страшно много информация и тази информация отиваше там, където биваше добре платена. Те просто нямаше къде другаде да отидат, освен от другата страна на барикадата.
- Т.е. липсата на правилна политика роди и тази добре организирана престъпност?
- Да, за съжаление, така е. Всъщност тогава се конструираше.
- Какво беше състоянието на регионалната икономика?
- Още през 1990 година директивно беше унищожена нашата електроника. Само в Русе и Бяла близо 5000 души работиха в гражданско и военно производство в този модерен сектор /България по това време беше втората Силиконова долина/. Постепенно бяха изтрити от картата предприятията от хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, научни институти, развойни бази към предприятията.
- Имаше ли друг път на развитие на приватизацията в България освен този?
- Категорично да, след като чехи, унгарци не унищожиха създадените с десетилетия производствени мощности. Всъщност, ако сега се огледаме, ще видим само терени, на които до скоро имаше заводи с национално значение, като част от водещите икономики в Източния блок. Не искам да говоря за военната промишленост и унищожаването и.
- Времето обаче показа, че държавата и общините не са добри собственици, какво трябваше да се направи?
- Липсата на ясни правила не позволи да дойдат истински инвеститори. Идваха по мое време делегации от Япония, Испания, Франция, Германия, но не повториха, за съжаление. Опитвахме се нещо да правим и с Русия, и с Украйна, но почти не сполучихме.
- Осем години бяхте директор на клона на БНБ. Закри се по време на управлението на НДСВ. Какво спечели държавата и какво загуби Русе от това?
- По-скоро държавата загуби, и то много. В цяла Европа съществува клонова мрежа /с изключение на Белгия/. Чрез тях те обслужват второстепенните разпоредители – кметства, субсидираните от държавата местни институции. Всъщност националният ресурс, вместо да стои в трезорите на БНБ, той бе подарен в чуждите финансови институции, които сега ни вземат пари. Да не говорим, че те във времето, когато този ресурс е свободен, оперират с него, печелейки. Да не говорим, че сега българският данъкоплатец се ограбва при всяко едно държавно плащане- независимо дали е такса, данък, глоба или молба.
- Всъщност доста често вече се повдига въпросът за това дали е възможно и дали е правилно държавата да емитира гербови марки с определена стойност, вместо да се плащат често парадоксални такси на банките?
- До 1992 година е съществувала системата за заплащане с таксови марки, емитент на които е БНБ и финансовото министерство. Чрез този начин на плащане се създава удобство за гражданите и се премахват големите комисионни, наложени от банките. Парадоксални са случаите, в които гражданите трябва да плащат стотинки, а им се вземат 3-4 лева банкова такса за обслужване.
- Имате ли представа за какви суми става въпрос годишно?
- Всички плащания към: НОИ, НАП, КАТ, ОДП, съд и прокуратура, община, област и много други. Това са десетки милиони за областта и стотици за страната. Да не говорим, че тази дейност вършат определени банки, директивно, като всичките тези печалби от преводните такси излизат извън страната.
- Възможно ли е това да се ревизира и коригира?
- Всичко е възможно, но е необходима политическа воля, каквато през последните години, а и сега, няма.
- Смятате ли че причина за това е толерирането на ГЕРБ именно на банковия сектор, който пък подкрепя управляващата партия?
- Не, не искам да коментирам този въпрос…
- Около Вас има един интересен казус. Вие сте може би единственият висш държавен служител, който е бил областен управител само три!!! дни. Това прословуто картонче едва тогава ли се видя, не се ли знаеше доста по-рано за неговото съществуване?
- Явно…
- А Вие знаехте ли за него?
- Не, не съм предполагал
- Т.е. не сте имали нищо общо с ДС?
- Имал съм много лични контакти с хора от ДС- съученици, близки. Ако заради това мога да бъда определян като част от тази структура, така да е, но административно по никакъв начин не съм имал контакти. А за да бъда съвсем точен- единствено през 1984-а година като ръководител „Ревизионна служба” съм Профсъюзите съм участвал в замяната на профсъюзните книжки с новите български имена. И като финансов ревизор и участник в съдебни експертизи многократно съм бил използван като вещо лице от служители на цялата система на МВР.
- Вие сте родственик на кмета Ростислав Блъсков. Това е име, да не кажа единственото след Мидхат паша, останало в историята и в съзнанието на русенци. Какво сте наследили от него и какво Русе пропуска да ползва от неговия опит?
- Ща започна в обратен ред за отговарям. Вероятно ще пропуска заради времето, в което живеем да се говори за него, тъй като е бил кмет на първата Русенска комуна. Той става кмет 1919 г., непосредствено след като е подписан Ньойския договор, когато на България са наложени два милиарда златни лева контрибуции. В това тежко време той оглавява общината при невероятен дефицит на финансови средства /той е бил преди това 7 години юрисконсулт на общината/. Той ще се помни едно невероятно благоустрояване въпреки липсата на средства- за всеки, който е излязъл да работи, се е стимулирал в натура с хранителни продукти. По негово време Доходното здание минава към общината. За съжаление, той умира твърде млад на кметския пост и не може да реализира голяма част от плановете си.
- Какво Ви е отношението към сегашното управление. Вероятно ще кажете и няколко думи за безславното загиване на НДСВ, чийто представител бяхте в местния парламент миналия мандат?
- Както за много хора, така и за мен, НДСВ бе една надежда, която обаче твърде бързо и рано ни разочарова…
- Какво по-конкретно имате предвид- в Русе или в национален мащаб?
- Като цяло. Още при създаване на движението „НДСВ” се получи разцепление, наложено от Стоян Ганев. Това за съжаление продължи до последно и вероятно сега НДСВ да го няма нито в общинския съвет, нито в нито в националните социологически проучвания, точно поради тези причини. Колкото до сегашното управление, което за пореден път посрещнахме с големи очаквания, показа, че без институционален капацитет държавата не може да се управлява. Както и без стратегия за развитие на икономиката.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай