Нека не ви стряска това, че “Medea” е изписано на латиница, и че в текста на Еврипид са инкорпорирани чужди текстове, както и че е заличен стихът. Всичко това младият и талантлив режисьор Петър Денчев прави, не за да маниерничи и да демонстрира познания, каквито той безспорно има, а защото митът за Медея днес в XXI век е полепнал с толкова много интерпретации и теории, че за нея винаги ще се говори през призмата на натрупванията. Режисьорът отдава своята почит към авторитетите на Ларс Фон Триер и Теодор Драйер, Жан Ануи и Йосиф Бродски. Първите двама са кинорежисьори. Драйер е един от най-великите представители на черно-бялото кино, той е имал проект по Медея, който не е успял да осъществи. Почива в 1968-ма, когато Триер е едва на 12. Култовият датски режисьор, лошото дете на съвременното кино, екстремният и скандален Ларс осъществява идеята на Драйер и заснема филм за Медея. Годината е 1988 г. Тогава Петър Денчев е само на две години и надали въобще подозира за връзката между гореизброените и себе си.
Чудесно е, че млад и амбициозен режисьор посяга към Медея, правейки го по свой начин, без следване на образци, без робуване на клишета, без страх от конюнктурата и лесната слава. Хубаво е, че го прави в град като Русе, който заслужава да има своето „сериозно” представление. Ползотворно и смислено начинание е трупата да мине през тази нелека драматургия и един нов вид театър и естетика. Шапка свалям на професионализма на утвърдените Косьо Станев и Мариана Крумова, които са актьори с мощ да захранят електроцентрала. Те не са забравени, щом още тече ток в жилите им, щом още ни изправят на столовете ни! Прекрасно е, че съвсем младите актьори в трупата влагат хъс и плам и се опитват да бъдат на нивото на по-опитните си колеги. Поздравления за смелостта на директора на театъра Орлин Дяков да инвестира в този проект. Със сигурност има защо.
Каквото и да знаете за Медея, то няма да ви трябва щом идете да гледате този спектакъл, защото той ще разруши представите ви и после ще ги пререди наново. Тук Медея е дива червенокоса хиена. Въглен върху мокра земя. Тя не е само отмъстителка и ревнивка. Тя е нещо повече. Нарушеният ред трябва да бъде поправен. Грехът трябва да бъде овъзмезден, предателството наказано, болката победена. Медея е борец за спасение на правдата, любовта и ценностите. По това тя се родее с Хамлет, като размах и неистовост на желанието за мъст, истина и справедливост. И Хамлет и Медея не могат да продължат да живеят в свят на лъжа и нарушени идеали. Затова те не виждат смисъл в този свят и избират смъртта. На виновните, а после – и своята. Те са търсещите спасение, живеещи от гледна точка на и с мащабите на метафизичното.
Изборът Мариана Крумова и Косьо Станев да изиграят Медея и Язон, макар, че с в друга възраст е оправдан в решението на Петър Денчев. Те са като че ли остарелите Бони и Клайд, които са минали през трупове, кражби и бягство по пътя към собственото си щастие. И сега единият от двамата се отказва от всичко в името на едно „уредено” съществуване, с подарено богатство и власт. Една клетва е нарушена. Една вяра – накърнена. Това са основанията на Медея за всичко, което предприема.
В рамковата композиция на спектакъла режисьорът вкарва един нестандартен хор – три вещици (като излезли от „Макбет” на Шекспир), облечени в черни кожени одежди произнасят поемите на Бродски, посветени на трагедията и театъра. Вместо директно да коментират случващото се, те ни отстраняват по брехтовски от действието и ни напомнят сложните закони на Мелпомена. Макар и още не съвсем готови за толкова сложна задача Ралица Константинова, Цветана Благоева и Евгения Явашева ваят изказ и тела в единствената ритмична партитура.
„Medea” е сериозен спектакъл, който Русе и трупата на театъра заслужават. Той изисква особено внимание и любов, защото е още крехък и чуплив.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай