За първи път в историята на Световния индекс за свобода на медиите, изготвян ежегодно от неправителствената организация "Репортери без граници" ситуацията със свободата на медиите в повече от половината държави по света – тоест в общо 94 - попада в категориите "трудна" или "много лоша", предадоха световните агенции.
През последните 25 години средният резултат на всички 180 държави, включени в индекса, никога не е бил толкова нисък. От 2001 г. насам разширяването на все по-ограничителни правни инструменти - особено такива, свързани с политики за национална сигурност - постепенно подкопава правото на информация, дори в демократични страни, се отбелязва в годишния доклад на "Репортери без граници". Това означава, че свободата на медиите е достигнала най-ниското си ниво от четвърт век насам, алармира организацията. Организацията подчертава, че става дума за генерална деградация - от САЩ, където нападките на Доналд Тръмп срещу медиите са систематични, до Саудитска Арабия, която екзекутира един журналист миналата година.
Същевременно процентът на хората, живеещи в страна, в която ситуацията със свободата на медиите е добра, е спаднал от 20 процента на 1 процент за четвърт век, посочва "Репортери без граници", цитирана от Франс прес. Само седем страни от Северна Европа са част от тази категория.
В цялостния индекс Норвегия е на първо място. Следват Нидерландия и Естония. Челната петорка се оформя от Дания и Швеция. А след това от място от 6 до 10 попадат Финландия, Ирландия, Швейцария, Люксембург и Португалия.
На последните 10 места в класацията, тоест от 171 до 180 са Азербайджан, Русия, Туркменистан, Виетнам, Афганистан, Саудитска Арабия, Иран, Китай, Северна Корея и Еритрея.
"Атаките срещу журналистите се променят. Все още има убити журналисти, все още има журналисти в затвора, но натискът е вече и икономически, политически, правен", подчертава пред Франс прес Ан Боканде, редакционен директор на "Репортери без граници".
И ако спадът в свободата на медиите по света може да се обясни с въоръжени конфликти, то организацията посочва и че има затягане на политическите режими през последните години.
В индекса ситуацията със свободата на медиите в САЩ през първата година от втория мандат на президента Доналд Тръмп е определена като "проблематична". Страната губи 7 позиции и заема 64-о място в класацията, приклещена между Ботсвана и Панама. Освен нападките на републиканския президент срещу медиите, което е една "системна практика", в доклада се отбелязва и че в САЩ има и драстичното намаляване на финансирането за американските аудиовизуални медии, действащи извън пределите на САЩ.
България е на 71-во място в третата група с "проблематична" свобода на медиите след страни като Конго Бразавил, Малави и Чили и пред страни като Коморските острови, Папуа Нова Гвинея и Унгария.
Свободата на пресата е крехка и нестабилна в една от най-бедните и най-корумпираните страни в Европейския съюз. Малкото независими медии в България са под натиск, се отбелязва в раздела за България на доклада на "Репортери без граници“.
Телевизията и онлайн медиите са двата основни източника на новини в страна, където печатните медии постепенно губят влияние. Политическата обвързаност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в други регулирани сектори, се посочва в частта за България.
Сплашването на журналисти от политици и манипулирането на определени медии за политически цели са обичайна практика в България. Оттеглянето на министър-председателя Бойко Борисов доведе до дълъг период на политическа нестабилност, който намали политическия натиск върху журналистите, макар че проблемът продължава да съществува, се допълва в документа.
Общата законодателна рамка в страната осигурява минимални стандарти за защита на журналистите, в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Европейския съд за правата на човека. В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система често правят държавата безсилна пред нарушенията на свободата на пресата. Независимите медии и разследващите журналисти често са обект на така наречените процедури-шамари, се отбелязва в раздела за България.
Медиите са почти изцяло зависими от приходи от реклама, които до голяма степен се контролират от държавата. Разпределението на национални и европейски средства към медиите от страна на правителството е непрозрачно, което улеснява пристрастното им насочване в полза на медии, подкрепящи властта, се допълва в текста.
Разследващи журналисти, които отразяват организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани. Освен това медии, специализирани в теми, свързани с малцинства, или финансирани от фондации от САЩ и Западна Европа, често се сблъскват с враждебност и кампании на омраза, се казва в текста.
Постоянните заплахи и физически нападения срещу журналисти в България — особено по време на избори — са сериозен проблем. Ефектът от това насилие, което засяга особено репортерите извън столицата, се утежнява от нивото на безнаказаност за подобни престъпления. Непропорционалната употреба на полицейска сила срещу журналисти по време на масови събития е системен проблем, се посочва в документа.
Оценката на "Репортери без граници" на медийната среда на страните по света се основава на пет основни критерия: икономически, правен, социален, политически и сигурност на журналистите. Въз основа на тези критерии общата оценка на България е 60,28.
