Служебното правителство се вслуша в недоволството на производителите и търговците на електроуреди и електроника срещу драстично увеличените през 2025 г. продуктови такси и предложи мерки за тяхното значително намаление. Това, от своя страна, чувствително ще свали и крайната цена на черната и бялата техника в търговската мрежа.
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е публикувало за обществено обсъждане промени в специалната наредба за определяне на размера на продуктовите такси, които бизнесът трябва да плаща на държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), когато пуска електрическо или електронно оборудване на пазара. Идеята е със средствата от тези такси да се организира събирането и рециклирането на излязлата от употреба техника и да не се замърсява околната среда.
"Промените целят постигане на по-пропорционален и справедлив режим на продуктовите такси, без да се отслабват в същото време екологичните задължения, които има бизнеса", посочват от МОСВ по повод промените.
"Това е историческо намаление от около 70-90% спрямо сегашните нива на екотаксите", реагираха доволни от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ). По техни сметки продуктовата такса за хладилници и климатици се намалява с приблизително 70%, на екрани - със 75%, на соларни панели и големи уреди - с близо 85%, на малки уреди - с над 90%, а на ИТ оборудване с почти 80%.
Държавното ПУДООС е една от петте оползотворяващи организации, като останалите четири с лиценз за утилизация на електронен скрап са частни - "Елтехресурс", "Екобултех", "Грийнтех България" и "Трансинс технорециклираща компания". Всеки производител и търговец може да избере към коя от тях да се включи и на нея да заплаща продуктовата такса.
Три от частните фирми за рециклиране вдигнаха синхронно таксите си от 1 юли 2025 г., като за някои от продуктите скокът беше 7 до 10 пъти. Това чувствително повиши крайната им цена - особено на по-тежките, защото продуктовата такса се начислява на килограм. Така например хладилници и перални изведнъж поскъпнаха с 80 до 100 лева само заради новата екотакса.
Засегнатите браншови организации, както и АИКБ, подадоха сигнал в Комисията за защита на конкуренцията с искане за разследване на картелно споразумение. Антимонополната комисия обяви, че започва секторен анализ, но резултат все още няма.
В този спор тогавашният екоминистър Манол Генов зае страната на трите частни фирми, като обяви, че продуктовите такси не са променяни от 2008 г. и заради това утилизацията на излязлата от употреба черна и бяла техника у нас е на най-ниското ниво в ЕС. Генов дори призова екодобавката в цената на всеки продукт да бъде за сметка на фирмените печалби на производители и вносители, като обяви, че над 200 фирми изобщо не са плащали такива такси.
Това предизвика остра реакция от страна на опозицията. От "Демократична България" обвиниха екоминистъра и цялото управление, че защитава интересите на известен сенчест бизнесмен /Таки/, който наскоро е придобил, под една или друга форма, трите оползотворяващи компании.
Сега с предложението да се намалят значително продуктовите такси на държавното ПУДООС екоминистерството иска индиректно да повлияе и на тарифите на останалите четири оползотворяващи фирми.
В доклада си служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов посочва, че продуктовите такси за електроуреди и електроника в България са от 4 до 9 пъти по-високи от тези в девет страни от ЕС. В същото време лицензионните възнаграждения на оползотворяващите организации у нас са 2 до 6 пъти по-високи от средните разходи за управление на отпадъците в съюза.
Тази екологична мярка се превърна в директен инфлационен фактор за пазара на техника. Промяната в наредбата е най-бързият и лесен начин за намаляване на цените. За част от основните категории електроуреди продуктовите такси падат до стойности като около 0.24 евро на килограм за хладилници и климатици, около 0.42 евро за екрани и монитори и между 0.14 и 0.21 евро за малки уреди и IT оборудване.
С предложенията за изменения държавата на практика признава проблема. В публикуваните за обществено обсъждане промени изрично се посочва, че нивата на продуктовите такси в България са в пъти по-високи от средните за ЕС – нещо, което браншът констатира още преди месеци. Нещо повече – лицензионните възнаграждения към организациите по оползотворяване са между 2 и 6 пъти по-високи от тези в Европа.
От БАСЕЛ препоръчват като следваща стъпка държавата да въведе работещ механизъм за контрол, така че всички фирми да започнат да плащат продуктови такси.
„Проблемът е, че екотакси плащат само големите вериги, вносителите и фирмите „на светло". За останалите няма реален контрол. В Румъния таксата фигурира като отделен ред във всяка касова бележка. У нас подобна прозрачност липсва, а контролните функции са възложени на МОСВ, което няма капацитет за масови проверки", коментира Димитър Белелиев, председател на БАСЕЛ.
Критиката е насочена и към липсата на прозрачност. В държави като Румъния екотаксата се изписва като отделен ред на касовата бележка, което позволява проследимост. В България такава практика няма, а контролът остава ограничен, което според бизнеса подкопава доверието в системата.
Така реформата се оказва двустепенна. Първата стъпка – намаляване на таксите – е сравнително лесна и може да бъде реализирана бързо чрез решение на Министерския съвет. Втората обаче е значително по-сложна: тя включва промени в структурата на пазара, въвеждане на реален контрол и създаване на прозрачни механизми за формиране на цените.
Без тази втора стъпка рискът остава. По-ниските такси могат да облекчат бизнеса и потребителите в краткосрочен план, но не решават фундаменталния проблем – как функционира системата на разширената отговорност на производителя в България.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай