6 партии ще влязат в следващото Народно събрание. Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от Агенция СОВА ХАРИС в периода 2 – 6 април 2026 г. сред 800 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% доверително равнище: 3,5%. Изследването е по поръчка на вестник „Труд“.
Според агенцията първи са от „Прогресивна България“ с 33,6%, а втори - ГЕРБ-СДС с 19% от гласовете. На трето място с 11,2% са от коалицията „Продължаваме промяната- Демократична България“, а четвърти са от ДПС с 9,7%. На пето място са „Възраждане“ със 7,8%, а последни са от БСП - с 4,5%. Останалите партии не минават бариерата от 4%.
Снимка: bTV
Очакванията за изборен резултат са силно концентрирани около "Прогресивна България" като водеща политическа сила, докато останалите партии изостават значително. В същото време близо една трета от хората не могат да преценят, което сигнализира за потенциална динамика и нестабилност в електоралните нагласи. Това разминаване предполага възможност за изненади в кампанията и респективно в резултатите от изборите.
НАД ДВЕ ТРЕТИ ОТ ИЗБИРАТЕЛИТЕ СЕ ОПАСЯВАТ, ЧЕ ВСЛЕДСТВИЕ НА КРИЗАТА НЯМА ДА МОГАТ ДА СЕ ИЗДЪРЖАТ
Резултатите от изследването сочат, че темата за високите цени и инфлацията се е превърнала в ключова за предизборната кампания. За повече от половината избиратели това е най-важният въпрос. Това е така, след като 69,8% от пълнолетните българи се опасяват, че вследствие на кризата материалното им положение може да се влоши до степен, че ще са затруднени да се издържат. Едва около една четвърт смятат, че няма да се стигне дотам.
Преобладаващата част от избирателите разбират, че проблемите с инфлацията и цените зависят главно от външнополитически обстоятелства. По тази причина оценката на политическите сили за военните конфликти и за позиционирането на България в тях се оказва основополагащ фактор при оформянето на подкрепата за отделните партии.
Обществото предпочита умерена и балансирана външнополитическа линия по отношение на войните в Украйна и Иран – мнозинството подкрепя дипломатически подход, отчитащ интересите на всички страни. Подкрепата за пълно съгласуване с линията на Европейската комисия остава ограничена, което говори за търсене на по-автономна национална позиция.
Преобладава скептицизъм относно възможността изборите да произведат стабилно управление. Делът на негативните оценки надвишава положителните, а значителният брой колебаещи се показва ниско доверие в политическата система като цяло. Това е типичен индикатор за хронична политическа нестабилност.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай