БСП прочит на проектобюджета за 2013 г

Публикация 05 Ноемв, 2012 / akcent.bg / 465

Икономиката ще продлжи да се ъзстановява изключително бавно и догодина

Макрорамката, върху която е съставен проектобюджета за следващата финансова година, показва, че и през 2013 година българската икономика ще продължи да се възстановява изключително бавно. Прогнозиран е сравнително нисък темп на икономически растеж -1,9%, което на този етап изглежда максимално възможното поведение на икономиката. Предвижда се ускоряване на инфлацията до 3,4% средногодишно. Нивото на безработица се запазва на настоящото равнище от 12,4%. Не се очаква и осезаем ръст на преките чужди инвестиции – 1,7 млрд.евро при очаквани за настоящата година 1,5 млрд.евро.

Приходи

За следващата година са предвидени приходи по КФП в размер на 30, 5 млрд.лева, което съдържа ръст от 1,8 млрд.лева, като той е изцяло за сметка на данъчните приходи. Планът за неданъчни приходи е увеличен с 200 мил.лева, но той компенсира очакваното по-слабо усвояване на помощите /ЕФ/ с приблизително същата сума

При прилагането на действащата данъчна система са планирани данъчни приходи, които са по-амбициозни в сравнение с очакваните да бъдат събрани през настоящата година, с отчитане на темпа на номинален растеж (реалният ръст и инфлацията). За пример: През настоящата година планираните данъчни приходи по републиканския бюджет възлизат на 19,8% от актуализираната към момента оценка на БВП. За следващата година са планирани данъчни приходи по РБ в размер на 20,4%. Въпреки това обаче в степента на събираемост остават резерви.

Предвижда се разширяване на обхвата на подоходното облагане с включване в него на лихвите от депозитите на физически лица, както и повишаване на акцизните ставки на дизела, газьола и керосина, с незначителен фискален ефект /до минималните ставки на ЕС/.

Осигурителните вноски се увеличават с 20% за работещите в специалните ведомства, но източник на тези плащания е бюджета, поради което могат да се разглеждат като форма на бюджетни трансфери.

Повишава се минималния размер на месечната работна заплата от 290 на 310 лева, както и максималният месечен размер на осигурителния доход от 2 000 на 2 200 лева.

Разходи

Разходите по консолидираната фискална програма нарастват с близо 1,8 млрд. лева. Най-големият прираст е насочен към социалните разходи /795 млн.лв./ в частност за финансовото осигуряване на индексирането на пенсиите /589 млн.лева/.

Предвиден е ръст на заплатите и стипендиите със 165 млн.лева

Капиталовите разходи нарастват със 110 млн.лева и достигат 5 388 млн.лева /вкл.евро средствата/

Увеличават се единните разходни стандарти за финансиране на обучението на деца и ученици с 5% - общо 120 млн.лева прираст на финансирането на образованието.

Дефицит и правителствен дълг

Планираният бюджетен дефицит от 1,1 млрд.лева ще се финансира чрез увеличение на вътрешния дълг или чрез намаляване на фискалния резерв.

Понастоящем общият размер на правителствения дълг възлиза на 7 544 млн.евро, а фискалните резерви на 6,9 млрд.лева, при дълг от 5 044 млн.евро в средата на 2009 година и резерви от 8,2 млрд.лева, или реализиран ръст на дълга досега от близо 5 млрд. лева и намален резерв от над 1 млрд.лева

През следващата година с част от резерва /1,6 млрд.лева/ ще се изплати външен дълг, което ще доведе до намаляване на дълга с 800 млн.евро, но ще се намали и фискалния резерв. Финансирането на дефицита ще увеличи обратно дълга или ще намали резерва.

Изводи

За поредна година Правителството ни представя проектобюджет, в който отсъства съдържание – не са ясни целите, отсъстват и целенасочени политики. Не икономическата криза, а ниската събираемост както при ДДС, така и при акцизите са един от основните проблеми с които правителството на ГЕРБ не можа да се справи от както е поело управлението на страната. В този аспект е по-лесно да се коментира какво отсъства в проектобюджет, в който числата доминират над съдържанието.

По отношение на макрорамката

За разлика от предходни години, прогнозата за поведението на българската икономика е по-сдържана. Посочен е оптимистичен, но не невъзможен растеж, въпреки, че от една страна се залага спад в броя на заетите, което е предпоставка за ръст на безработицата и по-ниско използване на труда като фактор за производството, а от друга страна, имайки предвид факта, че производителността на труда у нас е на най-ниското равнище измежду всички държави-членки на ЕС, остава неясно как с по-ниско използване на трудовите ресурси може да бъде постигнат реален ръст от 1.9%. Очакванията са за леко ускоряване на инфлационния натиск.

По отношение на целите:

Водещата цел, която съставителите извеждат на преден план е продължаването на фискалната консолидация. Бюджетният дефицит обаче остава на ниво от 1,3% - същият както планирания за настоящата година и по-висок от очакваното изпълнение за годината 1,1%.

Втората основна цел е приоритизирането на разходите към сектори, които насърчават икономическия растеж. Като единствен аргумент в тази насока е посочено 5% увеличение на разходните стандарти за издръжка на 1 ученик. Ефектите от подобна мярка имат дългосрочен ефект.

С оглед на безработицата от 12,4%, която се очаква през 2013 г., това не би имало нужния позитивен ефект върху заетостта на ново завършилите висшисти в идните години в тази тежка икономическа обстановка.

Самият преход - от висше образование към заетост, е труден процес, в който важна роля има самата подготовка за трудовия живот (стажове, практически занимания по време на обучението), както и трансферът към заетостта. Тук, ключова роля има държавата с помощта на средствата, които отделя за тази цел, както и реформите, които извършва в това направление. В следствие на липсата на адекватна намеса от страна на държавата във висшия образователен сектор се наблюдава засилено несъответствие между търсенето и предлагането на работна сила. Този проблем върви ръка за ръка с други проблеми, като например ниска конкурентоспособност и слаба адаптивност на висшистите към постоянно променящия се пазар на труда

Други мерки, които да повлияят позитивно на текущата стопанската среда не се откриват.

Обяснението с кризата продължава да доминира. Въпреки това не са заложени каквито и да са анти-циклични мерки или инструменти. Такива нямаше в предходните години. Отсъстват и други политики, насочени към проактивно въздействие върху инвестиционния и стопански климат. Не личат и мерки за въздействие върху пазара на труда. В доклада към проектозакона липсва част, посветена на приоритетите пред активната политика на пазара на труда.

Негласно се признава, че овладяването на безработицата с активната намеса на държавата не е приоритет в Бюджет-2013 .

В проектобюджета липсват мерки на Правителството за подобряване на платежната си дисциплина и разплащане на изпълнени обществени поръчки, както и регулярно възстановяване на ДДС. Такъв проблем не се засяга, сякаш не съществува.

По отношение на МО бюджетът е популистки, предизборен .Той не може да реши най-съществената част от реформата на въоръжените сили – постигане НАТО-вско ниво на силите и увеличение на способностите, изразяващо се в придобиването и модернизирането на материалната част.Това показва, че управляващите са загърбили изцяло проектите за модернизация на БА и то във време когато войната чука на вратата на южния ни съсед-Турция, а цялостното състояние на Балканите е силно напрегнато.Бюджетът обслужва единствено партийните интереси на ГЕРБ и е предателство на националните интереси. Той изпраща БА в спираловиден упадък при ескалиране на напрежението в региона

По отношение на правителствената пропаганда:

Положителните страни на проектобюджета според правителствените говорители са повишаването на доходите и големината на бюджета – най-големия бюджет в историята ни.

Подоходната политика е твърде плаха, особено на фона на прогнозираните 3,4% инфлация,т.е. на поредното намаление на реалните доходи през следващата година

Всички бюджети от 1997 година насам са най-големи в историята ни, с изключение на последните три, които оставаха и в номинален вид по-ниски или близки до този от 2008 година.

Представители на министерството на финансите пропагандират, че със запазването на майчинските на същото ниво ги насърчавали да се връщат на работа след първата година, но липсвало желание за работа на майките. Не желание, а основни условия липсват за това, което е най-ясно подчертано именно в София, където ГЕРБ управлява от 2005 г. Недостига в детските градини остава все така остър. Ефектът от подобна социалната политика е рязък спад в раждаемостта, което е изключително лоша политика по отношение на демографския проблем. Оставянето на майчинските на ниво 240 лева (под прага на бедността – 270 лв за 2010 г. по данни на НСИ) е наказание при тези условия, а не насърчение.

По отношение на приходите:

Предвижда се ръст от 1,8 млрд.лева, което съответства приблизително на заложения номинален ръст на икономиката – 1,9% реален растеж и 3,4% инфлация. В този аспект правителството вече четвърта година демонстрира слабостта си да осигури събираемост на бюджетните приходи. Относителният дял на приходите от данъци по Републиканския бюджет остана на нива от 20,4%, т.е. под равнището на кризисната 2009 година – 21% и далеч от достигнатото ниво от 23,5% през 2008 година. При това, с по-високи акцизни ставки за цигари, горива и увеличения на някои второстепенни данъци и значително по-високи цени на горивата и основните хранителни стоки

По отношение на косвените данъци и най вече на ДДС

Като процент от брутната добавена стойност през периода 2008 -2011 г ДДС е намалял от 13 % през 2008 г. на 10,2% през 2011г. или с над 21% понижение.

Като процент от БВП през периода 2008 -2011 г ДДС е намалял от 10,8 % през 2008 г. на 8,8% през 2011 г. или с над 18% понижение.

Като процент от крайното потребление през периода 2008 -2011 г ДДС е намалял от 13 % през 2008 г. на 11,5 % през 2011г. или с над 11 % понижение.

При наличието на рискове пред приходите трябва да се обмислят алтернативни варианти на облагане доходите на физическите лица. Това се видя от буквално паническите действия на Министерството на финансите по отношение данъка върху лихвите от депозити в последните дни. Правилният път обаче е свързан със замяната на пропорционалната данъчна ставка (плосък данък) с прогресивна ставка – в условия на растяща безработица и нисък растеж на най-ниските доходи, единственият вариант за допълнителни приходи е по-високо облагане на получателите на по-високи доходи.

По отношение разширението на обхвата на ДДФЛ.

Тази мярка е про-циклична и намаляваща разполагаемия доход на всички слоеве от обществото за потребление. Тя ще засегне всички слоеве от населението. Не трябва да се търсят нови и проциклични източници на приходи в бюджета, а да се подобри събираемостта.

При оправдаване на мярката ГЕРБ акцентуваха на справедливостта на данъчното облагане. При въвеждането на минималната работна заплата и максималния осигурителен праг бе заложено те да се движат приблизително в съотношение 1:10. Предложението на МФ е за 310 лв. минимална заплата и 2200 лева максимален праг или този коефициент е на път да спадне до 1:7. При положение че 105 хил. заети лица от 2900 хил. заети лица са над този праг това също е несправедливост в участието в осигурителната и социалната система, където по-бедните слоеве от населението относително имат по-голяма тежест за поддържането на тези системи отколкото сравнително по-заможните слоеве, което също представлява своеобразна несправедливост. Макар и дясна по учебник мярка, въвеждането на плоския данък всъщност вдигна рязко събираемостта в бюджета и изигра значима роля за социалната справедливост по време на тройната коалиция и бе именно в посока по-добра събираемост. БСП нееднократно е подчертавала, че при правилни икономически и обществени условия трябва да се въведе прогрсивно облагане с необлагаем минимален доход.

Прави впечатление процентното увеличаване на приходите в бюджета на МО -19,23%, т.е. от 52 000 млн. те стават 62 000 млн. лв. Тези собствени приходи няма от къде да дойдат освен от продажбата на собствено недвижимо и движимо имущество. Само че интересът към имоти и съоръжения с "отпаднала необходимост за армията" е почти нулев. Правят се спорадични търгове за смешни цени.Пазарът на недвижими имоти е в стагнация. Спадът на цените за година е около 14% и продажбите са рядкост.При това положение не е ясно как ще се изпълни приходната част.

По отношение на разходите

Единствената съществена разлика при разходите спрямо текущия бюджет е предвижданото индексиране на пенсиите с неясен процент на инфлация и различия по групи пенсионери в зависимост от годината на пенсиониране. Основния източник са трансфери от РБ, макар и част от тях в скрита форма – като по-високи осигурителни вноски на военни и МВР служители

Не се предприема увеличение на разходите по Националния план за действие по заетостта за 2013 г. и те остават на нивото си от 2012 г., т.е. 73 млн.лв., при условие, че се планира ръст в равнището на безработица.

Твърде много се разчита на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за справяне с проблемите на пазара на труда. По аналогия с изпълнението на заложените разходи по ОП РЧР за 2012 г., трябва да се представят много сериозни доводи, за да се очаква, че планираният размер на разходите за 2013 г. ще бъде изпълнен. Пример за това е фактът, че през 2012 г. са заложени общо разходи от 585 млн.лв., а от началото на годината до края на месец септември 2012 г. са извършени плащания в размер на 251 млн.лв., т.е. планираното е изпълнено на 42%. За 2013 г. по ОП РЧР са заложени разходи от 730 млн.лв.

Не се вижда промяна в размерите на издръжката на социалните услуги, делегирани от държавата дейности. Това ще се отрази неблагоприятно на качеството на предоставяните услуги и достъпа до тях, с оглед на растящите цени на енергийните източници, услугите по поддръжка и хранителните стоки.

Замразяването на социалните плащания. Замразяването на социалните плащания (семейни помощи и социални помощи) е много голям недостатък на Бюджет-2013 г. При условие, че натрупаната инфлация е над 12% за периода септември 2009 г. – септември 2012 г., подобен подход силно ощетява семействата с деца, хората с увреждания и социално слабите групи от населението. Освен това, спадът в покупателната способност на социалните плащания е по-голям, доколкото в структурата на потребителските разходи на тези групи от населението традиционно преобладават хранителните стоки, здравеопазването и поддръжката на жилището, а там нарастването на цените е над средното.

Финансовото министерство е заложило в проекта разходи за МО за 2013 г. 1, 052 891 млрд.лв. За тази година те са 980, 630 млн.лв. Разликата, която някои наричат увеличение е в резултат на увеличения размер на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на военнослужещите. Парите отиват направо в НОИ.

Един от секторите, които имат увеличение на средствата в Бюджет 2013 е този на образованието. Общите средства за сектор „Образование“ са увеличени с 4,41% (121.1 млн.лв), благодарение на допълнителни средства по консолидираната фискална програма, и възлизат на 2868,2 млн.лв. или 9,3% от общо разходите. Според бюджета за 2013 е предвидено да бъде въведена диференциация на финансирането на професионалните направления в държавните висши училища в зависимост от комплексната оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда. Увеличението в бюджет 2013 на средствата с тази цел сравнено с Бюджет 2012 е от 15 млн.лв. на 20 млн.лв. (33,33%). Въпреки това, средствата отделени за тази цел са недостатъчни, имайки предвид значимостта на съществуващия проблем и неговото отношение към заетостта на младите образовани хора в България.

Що се отнася до общините негативните тенденции за разходите на българските общини продължават да будят тревога. Започналият през 2010 г. негативен тренд на намаляване на дела на общинските разходи в БВП и КДБ вече е факт. Спадът на дела на разходите спрямо БВП продължава, като нивото спрямо 2008 г. вече е с 32,5 % по-ниско. Подобна е ситуацията и за делът на разходите отнесени към КДБ. Тук нивото е с около -33,8% по-ниско от 2008 г . Изключително сериозен е спадът в реализираните капиталови разходи на общините, като нивото за 2011 г. спрямо 2008 г. е с 58,8 % по-ниско. Тенденциите през настоящата 2012 г. са още по-лоши, като към август 2012 г. са изпълнени едва 42% от планираните за годината. Планът. за капиталовите разходи през 2013 г е на нивото от настоящата година. Като цяло от анализа на бюджет 2013 могат да се направят следните изводи:

· Общините ще изпитват все повече затруднения за изпълнение на отговорностите си, особено вследствие на сериозната инфлация в страната и недостатъчната компенсация в делегираните от държавата дейности ;

· Важни услуги предоставяни от общините в сферата на образованието, здравеопазването и социалните грижи са пред сериозен риск за тяхната устойчивост и качеството им;

· Дисбалансите в регионалното развитие , между регионите и вътрешно регионалните различия ще се задълбочават ;

· Общините няма да бъдат в състояние да изпълнят своята важна роля в пълноценното и достатъчно по обем усвояване на средствата от европейските фондове и все повече ще се затрудняват с нарастващите финансови корекции при изпълнението на европейските проекти;

· Неразплатените разходи и потенциала за тяхното увеличаване ще инициира все повече съдебни претенции от страна на кредиторите на общините, което крие рискове за силно затрудняване и стопиране на тяхната дейност.

· Липсата на адекватна правителствена политика за увеличаване на финансовия и административен капацитет на българските общини, ще ги неутрализира, като възможен положителен фактор за привличане на инвестиции в страната

По отношение на дълга и резервите

След като намали фискалните резерви до санитарния минимум и през следващата година Правителството ще продължи да увеличава правителствения дълг. Очертава се в рамките на мандата на правителството фискалната позиция да се влоши в над 5 млрд.лева сумарно за сметка на увеличение на дълга и намаление на фискалните резерви

По отношение на контрола

За пореден път не се предвиждат никакви реформи в публичния сектор и неговите водещи звена

Прилагането на програмните бюджети остава на равнище благопожелания