На сцената на белетристиката излиза през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който, през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010). Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят: „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотатa“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“.
Гении и експерти” и „Как се говори за гений?” –
две есета от великия италианец,
който беше не само писател,
но и философ, семиотик,
медиевист и медиен семиолог!
"ГЕНИИ И ЕКСПЕРТИ"
Година преди превземането на Бастилията Томас Джеферсън писал: „Възможно е само за две - три години Франция да получи конституция, която да ѝ гарантира такива свободи, за които да не пролее и капка кръв!”. Цитатът е от „Думата на експертите” на Кристофър Сърф и Виктор Новаски, издадена от “Фрасинели”, Милано. Това е една оригинално замислена антология на грешните прогнози от последните две столетия. В нея за Балзак можем да прочетем следната оценка на Йожен Пуату от 1856 година: „В романите на Балзак няма нито действие, нито истински характери, а само скучни и скалъпени истории и нереални лица. Балзак не е никакъв писател!”.
За Шарл Бодлер Емил Зола казва през 1867 година: „След сто години „Цветята на злото” просто ще бъдат забравени”. Ето и едно предсказание за Гюстав Флобер: „Господин Флобер, авторът на “Мадам Бовари”, изобщо не е писател, а човек, който се опитва да пише, но без успех, защото е лишен от талант”... И това е оценка, поместена в най- авторитетния френски вестник от епохата, “Фигаро”(1857 г.)... След като прочита “Улис” на Джеймс Джойс, Вирджиния Улф лаконично го определя като “истински провал за автора”(1922). Докато за “Буденброкови” Едуард Енгел (1901) е доста по- пространен: “Това са два обемисти тома, в които Томас Ман ни разказва доста скучни, бих казал, направо незначителни истории за безкрайно незначителни хора в едно незначително време – и всичко това в един незначителен стил”. Много интересна е и оценката на „Сатърди Куотърли ривю” за романа “Моби Дик”: „Това е много тъжна, неинтересна история, при това доста дълга и направо скучна. Бихме добавили още, че е глупава и смешна...” (1851). Интересно е било и мнението на Бен Джонсън за неговия велик съвременник Уилям Шекспир: „Този писател е забележителен с навика си да не зачерква нито един ред от онова, което е „сътворил”... (1640). Лондонското списание “Критик” оценява Уолт Уитмън доста деликатно: “Уитмън разбира от изкуство, колкото едно прасе от аритметика”(1855).
А ето и някои куриози от света на театъра: “Кой ще отиде да гледа някаква тъпа история за някакъв нещастен търговски пътник?” (Черил Крофърд за шедьовъра на Артър Милър “Смъртта на търговския пътник”). Или Семюъл Пъпис: „През живота си не съм гледал нещо по-глупаво и по-объркано от “Сън в лятна нощ” на този Шекспир!”...
От света на киното можем да започнем със създателя му – Луи Люмиер: “Моето откритие е само една любопитна техническа новост... Освен това няма никаква търговска стойност. А за изкуство да не говорим...”
За “Отнесени от вихъра” Гари Купър предрича: “Този филм ще бъде най- скандалният провал в цялата история на киното и по-специално на Холивуд. Щастлив съм, че отказах да играя в този скапан филм...” А през 1928 година един от шефовете на “Метро Голдуин Майер” дава следната оценка за Фред Астър: „Този не може нито да говори, нито да пее, освен това е доста хилав и при това плешив и с голяма глава. С танците се справя горе - долу...”
Да се обърнем и към музиката. През 1737 година някой си Шайбс казва за Йохан Себастиан Бах: „Неговите опуси са напълно лишени от хармония, красота и особено от яснота. Те са объркани и просто нелогични...”. А Лудвиг Шпор считаше, че Петата на Бетовен е: "...невъобразим хаос и вулгарен, просташки шум!”(1823). За Фредерик Шопен Лудвиг Релшаб (1833) казва: „... този композитор от Полша е лишен от всякакъв талант и ако трябва да се анализира сериозно неговото творчество, почти всичко подлежи на зачеркване!”
Не по-малко са и примерите в областта на изящните изкуства. Зола (през 1900 г.) за Пол Сезан: „Този живописец има качества да стане голям художник, но за съжаление му липсва необходимото упорство и характер...”.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай